В България току що са започнали крехки демократичните промени. Българчетата, лишени от родителски грижи растат в социални домове, а обществените нагласи към самотните родители продължават да са силно критични. В България има разбирането, че държавата може да бъде добър родител.
И че оставянето на деца в домове за сираци е за доброто на децата. В същото време на Острова, британската организация “Християнски детски фонд на Великобритания” е силно загрижена за смазващата бедност, в която живеят милиони българи.
Хиляди българчета растат в глад и нищета в социалните домове. Християнският детски фонд на Великобритания започва хуманитарна програма в България, като подпомага бедни семейства и социални домове с основни хранителни продукти и с дарения.
Така започва историята на британската подкрепа в грижата за децата у нас.
През 1995 г. 37 000 българчета живеят в домове за бебета, домове за деца, институции за деца с увреждания, поправителни училища. Значителна част от домовете за деца се управляват като болници – близо 93% от служителите са медицински доктори или сестри. Качествен анализ на грижата за българските деца, извършен от Християнският детски фонд на Великобритания, установява, че държавна политика не съществува, а отговорностите на различните министерства е размита.
Затова организацията продължава да реализира хуманитарни програми, които са насочени към най-бедните деца в няколко общини, но започва да планира дългосрочна инвестиция, която да доведе до коренна промяна в държавното отношение към децата. Паралелно с това в София, Пловдив и Велинград британските специалисти помагат и на деца в домове – чрез консултиране, храни, както с образователни курсове извън домовете за сираци, професионална ориентация, празнуване на рождени дни, дейности, които да насърчат включването на изоставените деца в обществото.
1997 г. – в България започва работа британската международната организация Европейски детски тръст. Екипът на международната организация осъзнава, че хуманитарната помощ не е достатъчна, а усилията на Християнския детски фонд трябва да бъдат надградени. Затова си поставя за цел да подкрепи България в изграждането на нов национален модел, който да промени отношението към децата в бедност и техните семейства и чрез който държавата ефективно да подкрепя и подпомага семейства в беда и уязвими български деца.
През 1998 г. след продължителни преговори и работа за промяна на мисленето за децата, Европейският детски тръст започва да работи пилотно в две български общини – Хасково и Пловдив. В регионите основен проблем е бедността и наличието и домове за деца в различна възраст и с различни проблеми.
В двете общини под ръководството на Европейски детски тръст започват работа първите социални работници, подготвени от организацията, които се ангажират с подкрепа, която предотвратява разпада на семействата и настаняването на деца в социални домове. Започват работа и социални работници, които въвеждат за първи път приемната грижа.
Случват се и първите връщания на деца от домове в родните им семейства. Така в малката община Хасково и в Пловдив се поставя началото на качествената социална работа в подкрепа на семейството и истинската закрила на детето, които служат за основа на националното законодателство.
През 2001 г. въведеният от Европейския детски тръст модел на социална работа, който се фокусира върху най-добрия интерес на децата, установява, че има деца, които временно не могат да останат с родителите си. Необходимо е място за временно настаняване, което да предоставя грижа, близка до семейната. В същото време, обаче, трябва да бъдат положени и усилия, които да подкрепят родните семейства да променят ситуацията и да вземат децата си отново у дома.
Така в пловдивския квартал Коматево Европейският детски тръст създава Детската къща – уютното място, което дава спокойствие на деца от 3 до 7 години, чиято единствена алтернатива е социалният детски дом. Къщата е в квартал, сред съседи, а децата които живеят в нея посещават детска градина или училище в квартала, общуват с връстниците си.
Грижи за тях полагат социални работници, които се грижат за приготвянето на храната и за всичко важно за малчуганите. Както в едно истинско семейство. За 5 години Детската къща дава временен подслон и грижа на 24 деца в риск, жертви на насилие или изведени от социален дом, в подготовка за връщане у дома, за осиновяване или за приемна грижа.
През 2002 г. Християнският детски фонд на Великобритания и Европейският детски тръст се сливат в световен мащаб и създават “ВсякоДете”. Бордът на директорите на “ВсякоДете” взима важно решение – да подпомогне създаването и развитието на българска организация, самостоятелна и устойчива в работата си с децата и техните семейства и общността в България. Така “ВсякоДете” – България остава в български ръце, а нейният екип се управлява от първият председател на борда Златка Михова, която споделя отговорността с председателят на Българското сдружение на психолозите Пламен Димитров и с Максим Бехар, по това време председател на Българския форум на бизнес лидерите. За изпълнителен директор на фондация “ВсякоДете” е избрана Иванка Шалапатова, дългогодишен служител на двете британски организации.
От 2003 до 2008 година повече от 380 деца не попадат в дом, а близо 400 деца и техните родители получават емоционална подкрепа и помощ в справянето с трудностите на ежедневието, благодарение на програма за семейна подкрепа на “ВсякоДете”, реализирана в София, Пловдив, Русе и Монтана. За тези пет години социалните работници работят в партньорство с общините.
Специалистите помагат на деца и техните семейства, организират различни групи за подкрепа за деца и родители, учат родителите на конкретни умения за грижа, предоставят психологическа и юридическа подкрепа, информират ги за правата им. Организацията работи и с деца, настанени в столични домове за деца. През 2005 и 2006 година “ВсякоДете” управлява един от деветте Комплекса за социални услуги за деца и семейства – този в гр. Пловдив.
Само за една година социалните работници и специалистите на “ВсякоДете” в града под тепетата помагат на 800 семейства да се грижат по-добре за децата си, въпреки бедността или уврежданията на децата.
Децата в бедни семейства, включително и тези, които са в ромските квартали, са първите, които са застрашени от изоставяне. Децата с увреждания в България също нямат достъп до образование – както заради това, че масово сградите са недостъпни, така и защото голяма част от учителите не са подготвени за работа с деца със специални образователни потребности. “ВсякоДете” осъзнава, че инвестицията в образованието намалява бедността, както и че задача на държавата е да осигури образование на децата с увреждания.
От 2005 до 2008 година “ВсякоДете” инвестира в образованието на деца от ромски произход в детските градини и училищата в градовете Велинград и Ракитово и подготвя две хасковски детски градини и едно училище в града да приемат деца с увреждания. “ВсякоДете” финансира поставянето на рампи, за да имат достъп децата, провежда обучения на родители и учители и дава пакет с предложения за промяна на държавната политика на базата на натрупания опит.
2007 година е ключова за развитието на фондация “За Нашите Деца”. През 2006 година британската организация “ВсякоДете” взема решение да оттегли подкрепата си от България, защото държавата вече има създадени политики за подкрепа на детството на уязвимите деца. Налице е законова база, а благодарение на финансовата инвестиция на британската организация вече има и опит и социална практика в предотвратяването на изоставянето на деца, приемната грижа и образователното включване на деца със специални образователни потребности. Екипът на “ВсякоДете” взема решението да продължи работа като изцяло българска организация „За Нашите Деца“, с български екип и с българско управление.
През 2007 година британския документален филм „Изоставените деца на България“, излъчен по Би Би Си обрисува недопустимото състояние на децата в дома в с. Могилино. За пореден път става ясно, че спешни усилия незабавно трябва да се насочат към извеждане на децата от домовете и за подобряване на подкрепата за деца, лишени от родителска грижа. Фондация „За Нашите Деца“, като част от алианс от неправителствени организации и в партньорство с УНИЦЕФ – България подпомага усилията на Агенцията за социално подпомагане за закриването на детския дом. Основната цел за първата половин година на проекта беше да се подобри грижата за децата. А и техният живот. Екипът на фондацията нае специалисти – рехабилитатори, кинезитерапевти, социални работници и експерти по детско развитие, педиатри и психиатри, които правят специализирана оценка на децата в дома. На базата на тази оценка всяко дете започва да се социализира и адаптира по специална програма, разработена за конкретното дете. Педиатрите и експертите по детско развитие са шокирани от картината, която откриват. В първото си посещение експертите хоспитализират спешно 7 деца, за които има опасност да загинат. За половин година те подобряват общото състояние на децата, някои от тях прохождат, други чуват за първи път човешка реч, а трети – получават индивидуално внимание, което ги извежда от дългите години самота и изолация. Работата на експертите допринася и за това някои деца, третирани като тежкоболни и неподвижни, да станат за първи път от леглата си. През 2007 – 2008 година фондация “За Нашите Деца” започва да управлява и Комплекс за социални услуги за деца с Кризисен център за настаняване. В рамките на две години над 150 деца, част, от които са настанени в Кризисния център, получават емоционална и професионална социална помощ от социалните работници и специалистите на центъра. Голямо постижение на Комплекса е набирането на първите приемни родители за Северозападна България.
През 2008 и 2009 година фондация “За Нашите Деца” насочва усилията си към развиването на приемната грижа в България. Освен набирането на приемни родители, за първи път в страната се осигурява лагер за приемни деца, както и денонощна телефонна линия за консултиране на приемни родители. През 2009 година екипът на фондацията организира Национална годишна среща за приемни родители, в която участват над 200 участници – деца и младежи, приемни родители и специалисти от системата за закрила, както и представители на националните власти. На това събитие фондация “За Нашите Деца” инициира създаването на родителска организация на приемните родители. Така повече от 10 години у нас действа единствената организация на приемните родители – Националната асоциация за приемна грижа. От тогава насетне приемната грижа е приоритет на фондацията, който се поддържа със създаването на Център по приемна грижа. Ключово за развитието на този програмен приоритет е партньорството с водещия доставчик на приемна грижа във Великобритания Core Asets.
От 2009 г. до 2011 г. фондация “За Нашите Деца”, с финансовата подкрепа на Нова телевизия, създава Националния център за превенция на изоставянето в България, който от 2010 година е финансиран от държавата. Социалните работници работят в родилни отделения в София и Пловдив, където консултират родилки да не изоставят децата си, както и в домовете на малките деца, където учат родителите как качествено да се грижат за децата си, за да не попаднат в дом. По всеки от случаите социалните работници работят в екип със семейни терапевти, лекари, рехабилитатори и др. Благодарение на натрупания опит, през 2011 година фондация “За Нашите Деца” подкрепя и управлява Център за обществена подкрепа в ромския квартал Столипиново, който предотвратява изоставянето на 62 деца. Година по-рано “За Нашите Деца” изгражда четири стаи за майката и бебето.
Две от тях са в МБАЛ „Пловдив” и МБАЛ„Св. Мина”. Другите две стаи са на обществени места – в Mall Пловдив и в столичния зоопарк. Стаите са ремонтирани, обзаведени и оборудвани така, че да предоставят условия за грижа и кърмене на бебето, както и за консултиране на семейства. През 2010 година фондация “За Нашите Деца” се включва в международен проект, лидерстван от Института за работа, здраве и организация към Университета в Нотингам, Великобритания. Българското участие допринася към изследването на причините и последствията от изоставянето на децата в Европа, както и добрите практики, които водят до предотвратяване на изоставянето.
През 2012 г. над 300 приемни родители, деца и младежи под алтернативна грижа и учени и специалисти в системата за закрила на детето, десетки неправителствени организации от цял свят участват в 15-та регионална конференция на Международната организация по приемна грижа (IFCO), която за първи път се провежда в България и е организирана от фондация “За Нашите Деца”. Конференцията на IFCO e едно от най-значимите събития в световен мащаб в областта на приемната грижа и това е голямо признание за българската професионална общност, ангажирана с приемната грижа.
За първи път “За Нашите Деца” създава Детската къща още през 2001 година, като тогава разписва и методиката и правилата за работа в защитеното пространство за деца. 11 години по-късно, през 2012 година, изцяло с частни дарения, отваря врати Семейната къща за деца, в която истинско семейство, в голям апартамент, започва да се грижи за новородени и малки деца, изоставени още в родилното отделение.
В нея приемно семейство полага грижи за децата до намирането на трайно решение за тях – осиновяване или приемна грижа. През декември 2014 г. е направена първата копка на Детската къща в двора на дома за изоставени деца “Света София”. Своята подкрепа за сигурното място за децата дават Столична община, компанията Градус, Дънди прешъс металс Челопеч и др. Детската къща вече посреща, дарява с любов и изпраща много българчета, поставени в уязвима ситуация.
През 2013 г. по време на визита на принц Едуард, най-малкият син на британската кралица Елизабет, и съпругата му София, домакинствана от “За Нашите Деца”, кралската двойка се среща с приемни и родни деца и семейства, които фондацията подкрепя. Принцът и принцесата се запознават с постиженията, които фондацията има в посока на закриването на домовете в страната и стават част от стария български обичай „прощъпулник“ на малкия Сашко.
На специалното събитие присъстват президентът на България Росен Плевнелиев (2012-2017 г.) По време на церемонията Сашко показва своята любознателност към света и се спира на книжка с рекордите от олимпиадата в Лондон през 2012 г., подарена от принцеса Софи, ксилофон лично от президента Росен Плевнелиев и калкулатор от социалните работници на фондацията, които са предотвратили изоставянето му.
В края на 2016 година последните две деца, които живеят в ДМСГД „Св. София“, напуснаха дома. Те и останалите 19 момчета и момичета, част от които с множествени увреждания, на възраст между 0 и 9 години, вече живеят в сигурна и уютна семейна среда. Така е възможно сградата да бъде преустроена и да бъде превърната в комплекс, в който рехабилитатори, психолози и социални работници ще помагат на семействата, като ще предотвратяват изоставянето на деца.
През 2015 година “За Нашите Деца” управлява и няколко центрове за подкрепа на деца и семейства в несъществуващия вече дом за бебета “Света Параскева”, като за една година подкрепата на социалните работници и специалистите стига до 1000 деца. Същата година община Пловдив кани “За Нашите Деца” да помогне на общината в управлението на Комплекс за социално-здравни услуги за деца и семейства от 0 до 3 години.
Подходът на фондацията винаги е бил да поставя детето и семейството в центъра на услугите си. След като специализира в пълната палитра от социални услуги – превенция на раздялата, приемна грижа и краткосрочна резидентна грижа, фондацията обърна поглед и към интегрирането на социалните с образователните и здравните услуги. През този период започнахме да работим за разкриването на иновативен комплекс от интегрирани услуги за деца 0-7 години и техните семейства.
Създаването на Комплексът за ранно детско развитие в София е естествено продължение на реализирания от фондацията през 2016-2017г. проект „Пътят към семейството“, чиято цел беше окончателно прекратяване на институционалното отглеждане на деца в Дома за медико-социални грижи за деца „Св. София“. Съвременният комплекс от услуги в подкрепа на деца и семейства ще бъде разположен в сградата на закрития ДМСГД „Св. София“, последното дете от който беше изведено в края на 2016 г.
Иновативният комплекс от услуги ще се фокусира върху ранното детско развитие, ще предоставя дейности в подкрепа на семействата, които полагат грижи за малки деца с увреждания, както и развитийни дейности за децата в ранна възраст. Целта е семействата да получават необходимия пакет от услуги за цялостна подкрепа на едно място. Работата в комплекса ще бъде организирана така, че да интегрира услугите и да постигне максимална свързаност на системите около детето, като се подпомага целенасочено и съгласувано неговото развитие и се гарантират действия за ранна интервенция.
Най-голямата ценност за нас е семейството, а родителите са най-важният фактор в живота на всяко дете – за да расте то здраво, щастливо и обичано.
Научи повечеПървите 1000 дни от раждането ни са определящи. Според Световната здравна организация „Периодът на ранното детство е най-важната житейска фаза в развитието на човека“.
Научи повечеПриемната грижа е най-доброто временно решение за децата, които са разделени от родителите си!
Научи повечеДетска къща е пристан на надеждата за деца, разделени временно или изоставени от своите биологични родители.
Научи повечеЧлен на Настоятелството
Божидар Нейчев е с 25-годишен опит в консултирането на клиенти в ключови приватизационни и частни сделки в различни сектори в региона, стратегически анализи за навлизане и оттегляне от пазара, преструктурирания, ликвидационни и заздравяващи услуги, както и оказване на съдействие при сливания и придобивания. Има местен и международен опит.
Той е един от старшите съдружници на PwC (Прайсуотърхаускупърс) за Централна и Източна Европа. През последните две десетилетия е основал или развил повечето от офисите на фирмата на Балканите.
Член на Настоятелството
Доц. Велина Тодорова е член на Комитета по правата на детето на ООН от 2016 г. Юрист по професия и преподавател по „Гражданско и семейно право“ в Пловдивски университет и Българска академия на науките, доц. Тодорова е превърнала е каузата за щастливо детство в своя професия. Приятел на фондация „За Нашите Деца“ от дълги години, през 2016 г. тя беше патрон на най-голямото ни годишно благотворително събитие Вечер на добродетелите.
Член на Настоятелството
Финансистът Цветомир Узунов е професионалист с 20 години опит в областта на финансите и управлението на риска. Дългогодишен финансов директор в ING България, понастоящем CFO в Discordia AD, най-голямата транспортна и логистична компания в страната.
Член на Настоятелството
Евгений Кънев досега подкрепяше фондацията като член на нашия Консултативен съвет. Той е управляващ съдружник в Инвестиционно-финансова консултантска компания „Маконис“, чиято дейност е насочена към консултиране на сделки с компании, бизнес оценки, банкиране.
Член на Настоятелството
Анелия Димова е с дългогодишен ръководен опит в областта на управлението на хора в големи мултинационални компании и част от отговорностите й включва политиките по управление на корпоративната социална отговорност. Участва и ръководи проекти, насочени към подпомагане на местни общности, деца със специални потребности, образователни проекти.
Член на Настоятелството
Юлианна Гюрова, представител на Интерлогистикс Холдинг Лимитед София ЕООД, е дългогодишен съмишленик на фондацията и се присъединява към Настоятелството през 2022 г. Тя споделя, че за нея фондация "За Нашите Деца" е значима и достойна кауза, откриваща пред нея възможност да отдаде време и енергия, да допринесе към общите усилия на всички съмишленици, за да могат заедно да случат добрата промяна.
Член на Настоятелството
През последните почти тридесет години Диана Митева работи в банковия сектор в България. От 2006 до края на 2022 г. ръководи "Банкиране на дребно" – най-големия бизнес на Банка ДСК. От 14 години е основател и дългогодишен Председател на УС на Дамски форум България – неправителствена организация в подкрепа на жените в България с редица законодателни инициативи и дарителски кампания в полза на деца в неравностойно положение, подкрепа на деца и юноши в сферата на образованието.