Понякога дори и привидно нещата да изглеждат чудесно, не са такива в действителност. Историята на Надя е именно такава – тя среща любовта, но уви нещата не се развиват добре. Всяка жена може да попадне в подобна ситуация, никой не е застрахован от такава съдба. Най-важното е, човек да намери стимул и подкрепа и да продължи напред. 

Надя среща случайно Димитър и двамата се харесват от пръв поглед. Искрите прехвърчат бързо, любовта им се разгорява и не след дълго заживяват заедно. За Надя това е първата силна любов и смята, че ще е и последната. От тази силна и всепоглъщаща любов се ражда Вяра. Надя смята, че животът ѝ е тръгнал в добра посока и няма какво лошо да се случи. Всичко изглежда като хубава приказка, но тя бързо приключва и всичко се преобръща с главата надолу.  

Тъмни мисли нахлуват в главата на Димитър и той започва да злоупотребява с алкохола. Спира да ходи на работа и започва да ревнува красивата си половинка. Следва системен психически и физически тормоз. Първоначално Надя смята, че всичко това е период и бързо ще отмине, но за жалост не е така. Скандалите стават ежедневни, животът им заедно става кошмар. Малката Вяра е постоянен свидетел на насилието от страна на баща си към майка ѝ. Малко по малко Вяра започва да осъзнава, че това не са нормални отношения мъж и жена, и започва да се прокрадва мисълта с дъщеря ѝ да оставят живота с Димитър зад гърба си.

След поредния скандал, майката взема това решение. Къса всички отношения с Димитър, събира багажа си и този на детето и потегля към дома на родителите си. Те приемат нея и внучката си с отворени обятия и с обещанието, че повече няма да ги оставят сами, ще се грижат за тях и ще ги защитават.  

Димитър неколкократно заплашва Надя и родителите ѝ, че ще им причини нещо лошо. Те задействат процес по издаване на ограничителна заповед, за да не може Димитър да ги доближава и притеснява. След известно време от общи познати Надя научава, че Димитър се е оженил за друга жена. Чувствата в нея са смесени, но знае кое е най-важното – че тя и детето са в безопасност. 

Вяра научава за фондация „За Нашите Деца“ от своя близка, на която фондацията е помогнала в труден период. Решава да се свърже с нас, за помогнем с преодоляването на травмата от насилието и да ги подкрепим по пътя на възстановяването. Първите срещи на Надя и социалния работник са плахи. Специалистът се опитва да изгради доверие помежду им. Тя е все още объркана и уплашена, но с всяка поредна среща нещата стават все по-леки. Майката и детето започват да се успокояват и да се чувстват все по-добре. Надя започва да се отпуска и освен да споделя мисли и чувства, започва и да иска съвети как да постъпи.  

Надя и Вяра навреме успяха да се измъкнат от лапите на насилието невредими и имаха смелостта да се обърнат към роднини и към нас за помощ, убежище и подкрепа. Специалистът от фондация „За Нашите Деца“ продължи да работи с майката и детето, да дава съвети и напътствия относно грижите за малката, да помага при взимането на решения и да ги подкрепя, докато нещата не се нормализираха напълно.

Историята е разказана от Мариела Илевска, социален работник от Комплекс за ранно детско развитие на фондация „За Нашите Деца“ в Пловдив.  

*Снимката на публикацията е илюстративна.