Раждането на малкия Петко е желано събитие за родителите му и техните семейства. Майката му обаче е непълнолетна и по тази причина отдел „Закрила на детето“ им издава задължително направление за ползване на социални услуги. 

Още при раждането на детето, бащата го припознава и тримата заживяват заедно при семейството на бащата. За известно време всички са щастливи от посрещането на новия живот, но не след дълго започват и проблеми. Още при запознаването на родителите на младото семейство се появява напрежение, което само се увеличава при появата на детето. Майката също все повече се засяга, когато бащата не проявява инициатива да гледа детето, а прекарва много време навън с приятели. След поредния скандал на тази тема, тя взема детето и отива при своите родители.  

По това време се случва и първата среща на непълнолетната майката с екипа на фондация „За Нашите Деца“. Тя и бащата нямат брак и вече са разделени, а детето е на месец и половина. При срещи с майката, специалист от фондация разбира, че тя все още има чувства към бащата и би се върнала при него, но я възпира негативното мнение за него на родителите ѝ.  

Колеги от фондацията търсят да разговарят и с бащата и при отделна среща с него става ясно, че той вече е силно привързан към детето и иска да го гледа дори и майката да се откаже. Младият мъж признава също, че все още има чувства към майката. 

Така започва серия от отделни срещи на специалист от фондацията с майката и бащата. Те не искат да се виждат и си говорят през специалиста. Това продължава няколко месеца, докато не се стига до уговорка за среща между двамата на неутрална територия – в комплекса на фондацията в Пловдив. Постепенно младите родители започват да си правят уговорки и на различни места в Пловдив и градят наново връзката си. 

Важен елемент от сдобряването им са и бабите и дядовците. Въпреки неразбирателства помежду си, след неколкократни разговори със специалиста от фондацията, те приемат, че е в интерес на внучето им младите да се помирят и то да расте в среда с двамата си родители. Така с течение на времето двете страни са помиряват и майката и бащата отново заживяват заедно.  

Тъкмо нещата потръгват с нормален ход и работата на фондацията по случая изглежда отива към своя край, когато се случва природно бедствие. Къщата на младото семейство се наводнява и им се налага да изоставят всичко и да бягат само с дрехите на гърбовете си. Засегнатите от наводнението са десетки и екипът на фондация „За Нашите Деца“ се мобилизира да помогне, като организира кампания за набиране на средства. Кампанията е успешна и благодарение на нея 10 семейства, сред които родителите на Петко, получават консумативи от първа необходимост за децата си – легла, матраци, завивки, възглавници, дрехи и тн. И така въпреки новопоявилата се трудност, детето отново е в сигурна среда и има всичко необходимо. 

Днес Петко расте и се развива нормално с мама и тати. В името на най-доброто за него, фондацията се превърна в своеобразен мост между родителите му, по който те намериха път обратно един към друг. Екипът ни бе до тях и в момента на злощастното наводнение и ги подкрепи с материални пособия, за да могат да се фокусират върху това да полагат най-добрите грижи за своето дете.

Историята е разказана от Маргарита Чернева, експерт „Социални и интегрирани услуги“ в Комплекс за ранно детско развитие на фондация „За Нашите Деца“ в Пловдив. 

*Снимката на публикацията е илюстративна.