Колко от нас обаче могат да кажат категорично „Да“ на света и хората? Специфичният модел на привързаност, създаден в първите ни години, продължава да ни влияе. Оформя приятелствата ни, оцветява връзките с колегите ни, форматира любовта към партньорите ни.

Но каквото и да се е случило в миналото, днес ние можем за изградим по-добри отношения с нашите деца. Да се превърнем в база, от която те спокойно да изследват нови територии. И към която да се връщат, когато изпитват страх или са под стрес.

Защо сигурната привързаност е толкова важна и какво представлява?

Привързаността е една от основите на детското развитие. Тя е емоционалната връзка, чрез която най-малките търсят близост, грижа и сигурност от значимия възрастен.

Още в ранните месеци бебето използва различни начини, за да привлече вниманието – усмихва се, сгушва се, протяга се, търси контакт с поглед. С течение на времето тези поведения стават все по-целенасочени. Детето започва ясно да различава близките хора, да се стреми към тях и да реагира на раздялата.

Полезно е да знаете, че не „разглезвате“ детето, когато откликвате на нуждата му от близост. Тази негова потребност е част от нормалното развитие и му дава сигурност. Дете, което внезапно започва да плаче, когато мама излезе от стаята, не прави „сцени“. То може да преживява истинска тревога от загубата на позитивен контакт с човека, който му осигурява усещане за стабилност.

Сигурната привързаност помага на детето да изследва света. Когато знае, че има „база“, в която да се оттегли при нужда, то по-лесно играе, опитва нови неща и постепенно става самостоятелно. Затова връщането при родителя за прегръдка не е крачка назад, а начин да възстанови усещането си за сигурност. То става по-самостоятелно не когато му отнемем близостта, а когато има достатъчно сигурност, от която постепенно да се отделя.

Когато този процес се случва достатъчно дълго се постига дълбока трансформация. Сигурността става част от вътрешния свят на детето, а нервната му система се учи да се саморегулира. Създава се чувство за безопасност. И малкото момче или момиче започва да вярва, че светът е предвидим. А то може да се справя с предизвикателствата му.

Разбира се, детето може да изгради привързаност не само към майката, но и към бащата, бабата, дядото или друг постоянно грижещ се възрастен. Важни са качеството на взаимодействието, вниманието към сигналите, които най-малкият член на семейството дава и откликът на неговите потребности.

Сигурната връзка не означава родителят да изпълнява всяко желание. Могат да се поставят ясни граници, като едновременно с това се признават чувствата: „Разбирам, че си ядосан, защото искаш още да играеш. Времето за игра приключи. Можеш да си ядосан, аз съм до теб“.

При раздяла, започване на детска градина, появата на ново бебе или други промени детето може да стане по-прилепчиво и чувствително. Това често е начин да потърси допълнителна сигурност, докато се адаптира.

Ако страхът, тъгата, гневът или радостта могат да бъдат споделени и приети от родителя, детето постепенно се научава да разпознава, осъзнава и приема чувствата си. Защото способността му да разбира себе си започва в отношенията му с другите. Но ако няма на кого да каже (или покаже) „страх ме е“, „тъжен съм“ или „имам нужда от теб“, то не просто остава нечуто, а губи достъп до собствените си преживявания.

Привързаността се изгражда в ежедневните моменти – чрез прегръдка, внимание, игра, слушане, спокойни граници и възстановяване на връзката след конфликт. Детето не се нуждае от съвършен родител. То се нуждае от възрастен, който достатъчно често е достъпен, предвидим, грижовен и способен да „залепи счупеното“. В крайна сметка сигурната привързаност му дава усещането: „Когато светът стане прекалено голям за мен, има към кого да се върна“. Тази сигурност постепенно му позволява да се отделя, да изследва света и да изгражда своята самостоятелност.

Когато присъстваме устойчиво в живота на децата си, не ги пренебрегваме в моменти на тревога, успокояваме ги и насърчаваме любопитството им, ние сме на прав път. По този начин им помагаме да изучават и разбират себе си, и да изграждат здравословни близки отношения в бъдеще.

Автор: Грета Михайлова, психолог ранно детско развитие
Център за обществена подкрепа „За деца и родители“ Пловдив