Как музиката изкара Боян от тишината и пасивността

И танцът му ще продължи...

април 16 2022

Днес, ще ви разкажем историята на Боян. 6-годишно момче със специални нужди. Изоставащо в развитието си дете със специално отношение към музиката. Да, точно така, в щастливото начало за подобрението в състоянието на Боян виновни са не само грижовните му родители. Не само професионалните педагози, които препоръчахме да му помагат, насърчават и съдействат да разгърне заложения си потенциал. Музиката е един от главните герои в тази история. Тя събуди едно спящо, пасивно детенце и му показа, че в този свят има много красиви неща, които да наблюдава, много прекрасни дейности, с които да се занимава, много очаквани дни, които да изживее пълноценно.

Срещата на Боян с музиката бе предначертана от неговата майка. Заедно с нея и баща си момчето живее в София. Основно обаче грижите за него са поверени на майката. Поради естеството на професията, таткото често отсъства. Именно майката ни потърси, за да ни разкаже за семейството си, за Боян, за това колко много иска момченцето й да се чувства по-добре…сред хора! Оказва се, че детето е активно и проявява видимата си любознателност само когато е с майка си. През останалото време то сякаш страда, затворено в себе си, изгубило желание да общува с другите, да прави това, което правят всички деца около него – да играе, да учи нови неща, да поема от живота с пълни шепи.

По време на разговора ни майката ни обяснява, че Боян посещава специална група в детската градина, защото има затруднения с изразяването. Но най-вече тя е разтревожена от невъзможността му да се социализира. Нито с възрастни. Нито с деца. Единствените хубави моменти за Боян сякаш са само тези с майка му. В детската градина то не проявява интерес нито към останалите деца, нито към възпитателите, нито към играчките. За майката това е необяснимо. Та той обича заедно да се разхождат с часове наред в парка и да се слива с природата, проявявайки изключителен интерес към животинките, насекомите, камъчетата, падналите от дървото листа! Но откъснат от тази своя позната среда с най-близкия човек за него, майката, Боян се затваря в собствената си тишина и предпочита да бъде пасивен. До момента, в който любимата му майка ще го прибере и се завърне в зоната си на комфорт.

Майката обаче не се задоволява с малките и кратки моменти на щастие, които Боян споделя само с нея. Като родител тя иска да знае, че детето й ще се чувства добре през цялото време. В началото е силно разтревожена. Притеснена е, че Боян ще си остане затворен, че няма да се научи да общува с останалите, че ще избере тишината за свой постоянен спътник в детството, което би трябвало да е шумно, пъстро, вълшебно…

И ние решаваме да се гмурнем в тази история с противодействие на тишината. Включваме Боян в програма за „Ранно детско развитие” и му назначаваме не само класически специален педагог по програма „Почасова грижа за деца от 0-7 г”, но и музикотерапевт. Всяка седмица Боян посещава новите си педагози, а майка му непрекъснато изразява и показва желание за съдействие да продължи активностите и задачите от сесиите. В тях общуването е изцяло лишено от езика на думите. Вместо това, звуковият фон е музиката. Под този фон Боян започва да се учи да взаимодейства с околните, да проявява интерес към близкото обкръжение, да се чувства на място в нормалната среда за едно дете: сред играчки, възпитатели и всякакви интересни занимания. Музиката очевидно влияе на детето, защото за кратко време той постига страхотен резултат. Не спира да слуша нейните звуци и дори започва да имитира някои от тях. В един момент дори забравя, че доскоро за него съществуваше само майка му, и се научава да казва „Здравей” и „Чао”, макар не с думи, а с жест. Става доста активен с подреждането на кубчета и дори показва интерес към рисуването. Любимо му е да лепи весели картини от предварително изрязани форми по белия свят, разбира се, отново на музикален фон. Фаворит за Боян обаче си остават музикалните игри. Обожава да се забавлява с музикалните инструменти. Да, той започва да се забавлява. Става все по-концентриран и внимателен в заниманията, а когато се справи с някоя задача, видимо му допада да получава похвала.

Всички ние, и екипът на Фондация „За нашите деца”, и неговите специални педагози, и майка му видяхме как Боян просто поиска да се разтъпче и да излезе от своята тиха затворена дупка на безразличие. Момчето чу музиката и бавно, но методично, започна да влиза в ритъма на детството. И танцът му ще продължи. В ход все още са ежеседмичните посещения на Боян в центъра за „Почасова грижа за деца от 0-7 г”. Вярваме, че с тях детето ще продължава да постига нови и нови резултати. И макар музиката да си е все същата за момчето – успокояваща и стимулираща – всичко останало е различно. Боян е по-смел, по-отворен и по-заинтересован от света наоколо!

Програма за редовни дарения

Ре:дарител

за децата на България

Дари сега * Присъединете се към нашите дарители като индивидуален даритен или бизнес. Даренията могат да са еднократни или месечни.