Калина, не ли малко необичайно тийнейджър да бъде доброволец и да помага на малки деца?

В моето семейство всички обичат децата. Баба ми беше детска учителка. На мен също ми носи огромно удоволствие да общувам с малки деца. Знам, че те искат да бъдат изслушвани, но в клуб „Доброносци“ от първо лице успях да разбера колко много означава за децата да бъдат чути. Всеки път, когато съм заедно с тях, виждам колко малко му трябва на едно дете, за да се почувства видяно…

Какво всъщност правите като доброносци?

През образователни игри и упражнения помагаме на децата да разпознават различните прояви на насилие, да не го проявяват спрямо околните и да отстояват личните си граници. В обучителните игри винаги много внимавам да не подценявам децата, но се старая и да не ги надценявам прекалено. Трудно е да се постигне баланс. Постоянно мисля по тази тема, анализирам. И понякога се притеснявам дали се изразявам по най-точния начин.

Защо?

Защото знам колко голяма е силата на думите. И колко е важно да ги подбираш правилно.

Кои са най-емоционалните ти моменти в обучителните игри с деца?

Спомням си, че при едно от посещенията ни в детската градина, които правим със специалистите от фондация „За нашите деца“, нарисувахме голямо сърце на лист А3. Разделихме го на две половини. Помолихме децата да ни кажат кои са думите, които ги нараняват. Записахме ги върху листчета и ги залепихме в едната половина на сърцето. След това поощрихме децата да споделят кои думи ги лекуват. И те се развихриха! Стана им интересно, ентусиазираха се. Сетиха се за повече позитивни думички, отколкото за обиди. Това ми направи много силно впечатление.

Децата имат някаква идея, че думите нараняват също толкова, колкото физическото насилие. Те не могат да вербализират и рационализират, но усещат. С това упражнение и те, и ние от клуб „Доброносци“, успяхме да видим силата на думите.

Но вероятно срещаш и трудности в общуването с малки деца…

Най-трудното е, че децата са непредвидими. Бързо разбрах, че настройката и настроението им определят как ще протече целият процес. Най-доброто, което мога да направя, е да вървя с тяхното темпо, да се опитам да усетя енергията им. Когато се срещаме се стремя моята енергия да е висока. Дори да съм изморена, се опитвам да се настроя на правилната вълна – например, докато пътувам в градския транспорт (смее се).

А как се подготвихте – ти и останалите доброносци, за работата ви в детските градини и училищата?

Преминахме през обучение от специалистите във фондация „За Нашите Деца“. Запознахме се с психодрамата, с музикотерапията. Имахме и онлайн срещи с професионалисти, които активно работят с деца, от Португалия, Австралия и Шри Ланка. Беше много полезно и насърчаващо. А на практика видях как добре работи идеята млади хора да преподават на деца.

Самата ти как се чувстваш в училище, какво е важно за теб?

Много е важно в училище да се чувстваш приет. В предишното ми училище не се вписвах, не исках да влизам по нито един предмет. В сегашното усещам силата на малката общност. Разбрах как средата може да развие личността. Учителите се отнасят към теб като към голям човек, изслушват те. В 9-и клас заобичах географията заради моята учителка, която не само преподава теорията, а така увлекателно разказва, че ти се иска да посетиш всяка държава.

Предстои ти да станеш на 18. Как се чувстваш в този период от живота си?

Пораствам и се отдалечавам от детската възраст. Мисля, че има нещо от малката Калина, което трябва завинаги да запазя. Затова използвам времето, в което играя с децата, и за да се свържа с малкото ми Аз. Много ценя тези моменти.