Коко и неговата истинска приказка

Eдна обикновена история за осиновяването, която може да послужи като добър пример за наръчниците за помощ на осиновители

ноември 11 2022

Коко е галеното име на 8-годишния Константин. Откакто се помни го наричат така. Сякаш се е сраснал с това име, с родителите си и цялото семейство. Коко е единствено дете и радост за всички около себе си. Вече е ученик във втори клас и без много усилия е отличникът на класа. Съучениците му го харесват, а родителите му истински се гордеят с него. Коко често споделя, че няма нещо, което да му е трудно. Животът му изглежда подреден и хармоничен 

Гледайки се в огледалото обаче, Коко все по-често забелязва видими разлики между себе си и родителите си. И започва да задава въпроси: „Защо моята кожа е като шоколад и очите ми са тъмни?“,  „Защо вие с татко сте светли, руси и синеоки?“, „Защо сме толкова различни?“, „Защо никога не говорим за това…?“ 

Известно време родителите му сменят темата, отклоняват разговорите и избягват отговорите. Въпросите на детето обаче само зачестяват. В един момент майката добива смелост и произнася на глас  думата „осиновен“, без обаче да е подготвена да говори за важните неща по темата за осиновяването. Родителите имат  своето обяснение: животът им толкова се е променил, откакто Коко е част от семейството им, че сякаш нищо не е съществувало преди този момент. Детето е щастливо, а те като родители още повече. Шокът, който предизвиква  думата „осиновен“,  е неочакван както за Коко, така и за родителите му.  

Заедно с израстването на Коко, години наред  осиновителите емоционално се готвят когато моментът настъпи, да  разкажат спокойно цялата му истинска история. Външният свят не ги изпреварва, но думата „осиновен“ от устата на майката отключва нова, непозната емоция и страх. Изглежда, че се задава криза: щастливото и уверено дете се затваря в себе си. Отиването на  училище за по няколко часа дневно започва да става мъчително и да подсилва страховете  на  Коко: „Дали ще дойдат да ме вземат след часовете ?“ , „Дали няма да ме изоставят?“. Топлите думи на майка му, че всичко е наред и че наистина нищо не се е променило, уви не помагат.  

Години след като за пръв път бяха клиенти на фондацията “За Нашите Деца”, родителите на Коко отново дискретно потърсиха помощ от нас. Откликнахме още същия ден. За пореден път, заедно с майката, търсихме решение как да върнем емоционалния комфорт на Коко.  8-годишното дете влезе много натъжено и мълчаливо, но слушаше внимателно всяка моя дума. Много се впечатли как историята на родителите му преди него  започва от Училището за осиновители във фондацията. Мястото му хареса – зарадва се, че родителите му са били отличници като кандидат-осиновители и че той прилича на тях по това. Майка му обеща и да му покаже свидетелството от Осиновителното училище за родители.   

Коко слушаше  притихнало  и с интерес  това, което помнех за тяхната осиновителна история: как преди да ги срещне, той е живял далеч оттук в къщичката на Снежанка, която се е грижила за 7 малки дечица като него. През това време майка му и баща му много искали детенце и , за да го открият, пуснали от терасата си в София балонче, пълно с горещ въздух, в което поставили писмо. Балончето с писмото летяло много дълго, докато накрая  кацнало  на прозореца на къщичката и Коко го  хванал с ръчичка. Снежанка видяла, че това балонче е много специално, прочела  писмото и била сигурна, че е написано  от родителите  на Коко, които го търсят. Без да губи време Снежанка им  се обадила по телефона и ги поканила в къщичката. Майка му и баща му плакали от щастие, когато са им съобщили, че той ги очаква и пропътували цяла България, за да се срещнат с него и да го приберат у дома 

Докато разказвах тази история майката внимателно проследяваше дали съм запомнила правилно тяхната история, да не би да сбъркам с някоя подробност. Накрая  последва дълбока  въздишка и Коко се усмихна очевидно хареса собствената си история. Обърна се към майка си и тя го прегърна. После той сам пожела да разкаже интересни неща от дните си в училище. Вече нямаше нито напрежение, нито тъга. Тръгнаха си усмихнати, с ясен  план как да зарадват таткото същата вечер.  

Историята е разказана от Петя Яначкова, Старши експерт семейно консултиране във фондация „За Нашите Деца“. 

*Снимката на публикацията е илюстративна. 

Стани дарител и създай

Промяната

за децата на България

Дари сега * Присъединете се към нашите дарители като индивидуален даритен или бизнес. Даренията могат да са еднократни или месечни.