fbpx

Любовта като двигател да се справим с неочаквани предизвикателства

март 12 2024

От всички видове любов на този свят, майчината е най-дълбока и интензивна. Любовта на майката е безусловна. Тя се появява в момента, в който жената научи, че в нея се е зародил нов живот, и продължава до момента, в който сърцето спре да бие. За такава силна майчина любов ще ви разкажем в тази история. 

Станимира и Любослав се познават от деца. Израстват заедно и детската им мечта е като възрастни да продължават да бъдат заедно. Когато тя е на 16, а той на 22 години решават, че вече е време да се съберат. Въпреки че тя е непълнолетна, родителите й склоняват глава и приемат решението на влюбените.  

Така те заживяват заедно и не след дълго разбират, че Станимира е бременна. Радостта за бъдещите родители е огромна, както и за гордите баби и дядовци. Всичко в живота им върви по план и те с нетърпение очакват появата на своето първо дете. На един от контролните прегледи обаче става ясно, че детето има специфичен проблем. Първоначално младата майка е в шок, но бързо се съвзема с пълното съзнание, че ще обича детето си каквото и да бъде. Категорично заявява на лекарите, че ще роди детето, и през цялата си бременност няма и грам колебание, че ще отглежда своето дете със специални потребности с цялата си любов.  

Любослав и семейството й застават плътно зад нея и дават безпрекословната си подкрепа, обещавайки да помагат в отглеждането на детето. Времето напредва и ненадейно в осмия месец на бял свят се появява Александър – мъничък и недоносен. Още при раждането си, той е диагностициран със Синдром на Даун, а младите родители са решени, че ще направят всичко за него. 

Първите дни от живота си Александър прекарва в болницата, докато достигне заветните килограми, подходящи за изписване. През това време Станимира и Любослав се запознават със заболяването на детето си и какво ги очаква в бъдеще. След като Александър е вече вкъщи грижите за него продължават в домашна среда.

Отдел „Закрила на детето“ се активира по линия на това семейството да ползва социални услуги, които да ги подготвят за специфичните нужди на детето. Така Станимира и Любослав се свързаха с фондация „За Нашите Деца“ и работата с тях започна. Част от индивидуалната програма на Александър включва сесии с рехабилитатор и психолог ранно детско развитие. Майката, от своя страна, получава насоки от рехабилитатор на какво да наблегне и как да подкрепя развитието на опорно-двигателната система на детето. Психолог се включва и за да подготви родителите за спецификата начина на отглеждане на дете със Синдром на Даун. 

Сесиите със специалистите дават отлични резултати и бързо се вижда, че малкият има значителен напредък. Детето прохожда на година и седем месеца, а още една година по-късно работата на психолога ранно детско развитие приключва и с детето работя само рехабилитатор и социален работник. Важна част от процеса през цялото време е това, че семейството спазва стриктно насоките от специалистите. 

Това е само един пример от практиката ни, че дори деца с тежки диагнози, попаднали на правилните специалисти и с правилни насоки, могат да вървят смело напред и да настигнат своите връстници, а защо не и да ги задминат. Към настоящия момент семейството вече се справя прекрасно само с отглеждането на детето си. 

Историята разказа Мариела Илевска, социален работник от Комплекса за ранно детско развитие на фондация „За Нашите Деца“ в Пловдив.

*Снимката на публикацията е илюстративна.  

Стани дарител и създай

Промяната

за децата на България

Дари сега * Присъединете се към нашите дарители като индивидуален даритен или бизнес. Даренията могат да са еднократни или месечни.