Забелязвали ли сте детето ви да пляска с ръце, да се люлее, да повтаря звуци или да върти любим предмет? Подобни поведения често тревожат родителите, особено когато са по-чести или по-изразени. В повечето случаи обаче те не са „лош навик“, а естествен начин, по който детето регулира своите усещания, емоции и начина, по който реагира на заобикалящия свят.

Тези повтарящи се движения, звуци или действия са познати като стереотипни поведения (стереотипии). През последните години в научната литература все по-често се използва и терминът „стиминг“ (от англ. stimming – самостимулиращо поведение), който поставя акцент върху тяхната функция – да подпомагат саморегулацията на усещанията и емоциите.

Защо детето проявява стиминг?

Съвременните научни изследвания показват, че стимингът има важна функция. Той подпомага детето да се справя със силни емоции, сетивно претоварване и различни ежедневни ситуации. Затова все по-често се разглежда като естествен начин за саморегулация, а не като поведение, което непременно трябва да бъде спряно.

Стимингът може да помогне, когато детето:

• се чувства претоварено от шум, светлина или много хора;
• изпитва силни емоции – тревожност, вълнение, радост или напрежение;
• има нужда да се концентрира върху дадена дейност;
• все още не може да изрази с думи това, което усеща.

Важно е да помним, че едно и също поведение може да има различно значение при различните деца. Например едно дете може да маха с ръце, когато е много щастливо, а друго – когато се чувства силно притеснено.

Как може да изглежда стимингът?

Стимингът се проявява по различни начини. Някои от най-често срещаните са:

• пляскане с ръце;
• люлеене на тялото;
• подскачане;
• въртене на предмети;
• повтаряне на чути звуци, думи или фрази (ехолалия);
• потропване с пръсти;
• докосване на любими текстури;
• продължително наблюдаване на въртящи се предмети.

При много деца от аутистичния спектър стимингът е по-чест и по-изразен, но сам по себе си не е достатъчен, за да постави диагноза. Подобни поведения се наблюдават и при деца с типично развитие, особено в моменти на силно вълнение, умора или концентрация.

Нужно ли е стимингът да бъде спиран?

Все повече научни изследвания показват, че не всяко стимингово поведение е необходимо да бъде ограничавано. Когато то е безопасно и не пречи на ежедневното функциониране на детето, често изпълнява важна роля за неговата саморегулация.

Има обаче ситуации, при които е необходима консултация със специалист – например когато стимингът включва самонараняващо поведение като удряне на главата, силно чоплене на кожата или дърпане на косата.

Опитите поведението да бъде спряно, без да се разбере причината за него, могат да повишат тревожността и да направят детето още по-напрегнато.

По-полезно е да си зададем въпроса:

„Какво се опитва да ми каже детето чрез това поведение?“

Кога е добре да потърсим специалист?

Добре е да се консултирате със специалист, ако стимингът:

• причинява самонараняване или създава риск от физическо нараняване;
• пречи на храненето, съня, ученето или ежедневните дейности;
• рязко се е засилил без видима причина;
• е съпроводен с други притеснения, свързани с развитието на детето.

В зависимост от конкретната ситуация може да се обърнете към логопед, психолог, ерготерапевт или педиатър.

Как можете да подкрепите детето си?

Най-важната стъпка е да наблюдавате кога и при какви ситуации се появява стимингът. Това ще ви помогне по-добре да разберете каква потребност стои зад него.

Полезно е също:

• да приемате поведението като форма на комуникация, а не като непослушание;
• да осигурите спокойна и предвидима среда;
• при нужда да предложите безопасни алтернативи, вместо просто да забранявате поведението;
• да се опитате да разберете какво го предизвиква – шумна среда, умора, силни емоции или нужда от движение;
• да обсъждате притесненията си със специалист, ако стимингът започне да затруднява ежедневието на детето.

Заключение

Стимингът е естествен начин много деца да регулират своите усещания, емоции и внимание. Вместо да се стремим непременно да премахнем това поведение, е по-важно да разберем каква потребност стои зад него и как най-добре можем да подкрепим детето.

Когато детето се чувства разбрано, прието и подкрепено, му помагаме да се развива спокойно, уверено и според своите възможности.

Автор:
Пламена Василева
Логопед, Дневен център „Развитие“

Използвани източници:

• American Speech-Language-Hearing Association – Autism (Autism Spectrum Disorder)
• National Autistic Society – Understanding stimming
• Centers for Disease Control and Prevention – Autism Spectrum Disorder (ASD)