Семейството на Стоян е голямо – двама родители, по-голяма сестра и двама пълнолетни братя. Детството на момчето започва България, където живеят всички, но лошото финансово състояние ги подтиква да се преместят в Испания в търсене на по-добри възможности. Стоян разказва с копнеж за времето, прекарано там – успял е да научи езика, ходил е на училище, имал е приятели. Но най-важното за него – цялото му семейство е било заедно.

Времето, прекарано в чужбина обаче, изобщо не е било безоблачно – Стоян редовно е бил свидетел на домашно насилие от страна на баща му към майка му. В семейството това се приемало като нещо обичайно – всяко скарване, всяко ядосване, всяко неудовлетворено желание на бащата се разрешавало с агресивно поведение и физическо насилие. А понякога, когато бил по-ядосан, бащата извършвал физическо насилие и над децата. Стоян често влизал в ролята на защитник на майка си и сестра си, опитвайки се да ги предпази от физическо нараняване от страна на баща му – често бивайки наранен вместо тях. Постепенно това започва да привлича вниманието на социалните служби и поради страх, че децата могат да бъдат изведени, майката се разделя с бащата и се връща в България, заедно с децата. Не успява да намери работа и заминава да работи в Италия, като оставя Стоян и сестра му на грижите на баба им.

Стоян обаче не успява да се адаптира към промяната, не намира приятели, семейството му липсва. Започва да се ядосва бързо и по примера на баща си – да се държи агресивно към околните. Бабата не успява да се справи с поведението му и това довежда до настаняването му в център за настаняване от семеен тип – без сестра му. Там Стоян е сред други деца, но се чувства сам и тъй като знае само един начин за изразяване  на емоциите си, продължава да се държи агресивно. Често възникват конфликтни ситуации, които понякога ескалират до агресивно поведение между децата, включително и със Стоян. Това затвърждава разбирането му, че единственият вариант за разрешаване на конфликтна ситуация е чрез физическо насилие.

Когато започна да посещава Центъра за обществена подкрепа „Щастливо детство” към фондация „За Нашите Деца”, Стоян беше на 8 години и беше пълен с енергия – затова Приключенската ни стая веднага му стана любима. Там можеше да скача, да тича, да хвърля, да строи с модулите, да ги събаря… А когато се измори – да седне или да легне на някой от меките модули и да говорим за важните и трудни за него теми. Една от целите в работата ни с него беше да се научи да използва енергията си в безопасна среда за развиване на уменията си – да може да стане паркурист, а някой ден и каскадьор, което е негово силно желание. Едновременно с това Стоян се учеше да спазва двете правила – „Пазим себе си и другия и не се нараняваме” и „Пазим материалите и стаята и не чупим”. Макар да бяха само две и много прости, на Стоян му беше много трудно да се научи да пази себе си – до този момент той се възприемаше като пазител на другите и често се включваше в конфликтни ситуации, за да защити друго дете или дори възрастен – без значение дали ще бъде наранен. Другата ни основна цел беше да се научи да разпознава емоциите си и да ги изразява по безопасен и за него, и за околните начин. Във всяка наша сесия разказваше за най-силните си емоции от последната седмица – обикновено това бяха случки, в които се е ядосвал или е бил тъжен. Постепенно започна с гордост да разказва, че тази седмица е искал да се сбие 17 пъти с някого, но в 10 от тях е избрал да направи нещо друго – например да се оттегли, да разговаря с този, който го е ядосал или да се обърне към възрастен за подкрепа. Започна да разпознава и други емоции в себе си и по-често да намира нови начини за изразяването им – без агресия и конфликти.

Междувременно, майка му се свърза с центъра за настаняване от семеен тип и започна отново да контактува с детето. Започна и да прави стъпки за връщането му в семейна среда, за да може Стоян отново да живее с майка си и сестра си.

Разговаряхме със специалистите от центъра за настаняване от семеен тип (ЦНСТ), че докато дойде моментът, в който момчето да се върне при семейството си, за него е важно ежедневно да вижда примери за ненасилствено решаване на конфликти. Само по този начин той ще продължи да развива уменията си за разрешаване на трудни ситуации. Тъй като за детето е важно да има положителни мъжки ролеви модели, заедно със специалистите от ЦНСТ решихме Стоян да започне да посещава мъж-психолог към друг център, с когото да продължат да работят за разпознаване и изразяване на емоциите му, както и за преодоляване на травматичните преживявания, свързани с домашното насилие в семейството му и раздялата с тях.

Всеки ден за момчето е едно изпитание, а ние сме щастливи да наблюдаваме, как с наша помощ то започна да преодолява себе си и осъзнато да се учи да се изразява по градивен, неагресивен начин. И вярваме, че скоро Стоян ще е отново със семейството си, ще има нови приятели и ще се развива пълноценно, заедно с връстниците си.

Центърът за обществена подкрепа „Щастливо детство” на фондация „За Нашите Деца” подкрепя деца, нуждаещи се от специализирани дейности за стимулиране на развитието им поради увреждане, недоносеност, заболяване, трудности в развитието и деца в ранна възраст с обучителни затруднения, с тревожни и депресивни разстройства, аутизъм, дефицит на вниманието, психомоторна възбуда. Терапевтични индивидуални дейности и психомоторни занимания с деца като Стоян, се осъществяват в рамките на проекта „Силен старт за децата със специфични потребности”, подкрепен от кампанията „Избери, за да помогнеш” 2021 на Райфайзенбанк (България) ЕАД.