fbpx

Темата „табу“ – когато не се говори за произхода на детето

декември 07 2023

Весела и Ани са майка и дъщеря, но нямат кръвна връзка – Ани е изоставена от биологичните си родители и Весела я осиновява, когато е на 2 годинки. Към днешна дата Ани е вече тийнейджър. Срещнахме се с тях, когато посетиха нашия комплекс с молба да им помогнем, тъй като взаимоотношенията им са влошени, откакто Ани навлиза в пубертета.  

Майката е притеснена, че дъщерята не познава граници и се гневи прекомерно. Чувства се безпомощна и защото вижда как Ани тръгва в лоша посока и не приема никакви съвети. В хода на работа стана ясно, че въпреки че на дъщерята отдавна е казано, че е осиновена, тя всъщност сякаш не знае. Тя отрича етническата си принадлежност, както и факта, че е осиновена. Ани използва отричането като защитен механизъм, което не е случайно – зад това нейно действие стоят страдание и болка, липса на приемане и тема „табу“.  

В течение на разговорите с майката разбрахме, че в техния дом темата за произхода на Ани не се коментира. Ако случайно стане на въпрос, то е някак неловко и бързо приключва. Ани е любопитна и има много въпроси, но не смее да пита. Весела е „отворена“ към темата, но някак все не намира „подходящия момент“ за повдигането и обсъждането ѝ, а ако Ани инициира разговор, то майката бърза да го приключи или смята, че няма какво повече да се коментира.  

Така всяка от тях, потискана от собствените си страхове, се затваря все повече и дистанцията между двете расте. Недоволството на детето намира израз в различни поведенчески прояви, които са неприемливи за майката и околните. 

Истории като тази не са изключение – често в семейството се появяват „неприемливи“ теми, които превръщат мисленето и говоренето в „табу“. По този начин родителите превръщат своите страхове и в страхове и на децата си. Страхът е като балон – в основата си е малък, но когато започнем да го надуваме, би могъл да стане огромен. Ние сме тези, които го надуват, и трябва да внимаваме да не позволим нещо, което би могло да носи хубави емоции, да създава проблеми.  

Да пита и получи отговори за произхода си е право на детето. Не е задължително родителите да имат всички отговори, но е важно да се откликва на неговото желание и интерес, да се намират подходящите моменти и да не се отхвърлят търсенията му заради собствените притеснения и страхове. Детето не пита защото иска да замени родителите си, а защото е нормален стремеж на всеки човек да знае какви са корените му, за да сглоби собствената си история.  

Споделянето на чистата фактология не е достатъчно – необходимо е пространство, където фактите да се превърнат в личната история на детето и родителите. Ако за родителите дадена тема е табу, то и за децата ще бъде. Това неминуемо ще създаде недоволство и усещането за тайна, което ще намери начин да се прояви. 

На Весела и Ани, както и на много други родители в същата ситуация, им предстои да градят мостове едни към други. На всички, които имат подобна история и тези важни разговори им предстоят, препоръчваме да не чакат пропастта да стане голяма, а да  предотвратят изобщо нейното създаване с навременна комуникация. 

Историята е разказана от Росица Кайрякова, психолог във фондация „За Нашите Деца“.          

*Снимката на публикацията е илюстративна, а имената са заменени с цел запазване на анонимността на лицата.

Стани дарител и създай

Промяната

за децата на България

Дари сега * Присъединете се към нашите дарители като индивидуален даритен или бизнес. Даренията могат да са еднократни или месечни.