Реалността на войната ни сблъсква директно с темата за смъртта и загубата. Теми, които са трудни както за комуникиране, така и за преживяване. Теми, които са белязани с дълбока травматичност. Участниците в тази ситуация, пряко засегнатите от войната – както военните, така и цивилните граждани – се сблъскват директно с възможно най-голямата заплаха  и загуба – тази за собствения им живот и безопасност. Засегнатите от войната попадат в ситуация, в която базисните им потребности са не просто застрашени, но има вероятност напълно да не могат да бъдат осъществени. Още повече, при такива събития вероятността от фатален изход – за участващите и техните близки е не просто тревожен фантазъм, а съкрушителна и болезнена реалност, която показва колко сме безсилни и колко много контролът не ни принадлежи.

Дори когато развитието на ситуацията е възможно най-доброто и индивидът, и близките успеят да се завърнат към състоянието на сигурност и безопасност, подобен тип преживявания оставят своя отпечатък и напомнят за себе си на един по-късен етап. Една от „формите”, които непреработеният травматичен опит намира начин да напомни за себе си е ПТСР – пост травматичното стресово разстройство.

Дълго време пост травматичното стресово разстройство се е свързало основно с ветераните от войните и с военните. Днес вече е пределно ясно, че пост травматичното стресово разстройство не е обвързано задължително с образа на войника. Страдащи биха могли да бъдат и индивиди, които са били подложени на високо рискови ситуации, в които са били „потърпевши”, „свидетели” или участници по някакъв начин в събития, свързани с насилие или тежка и значима загуба (реална или психична). Разбира се, не всички които имат подобен преживелищен опит развиват ПТСР.

В част от теориите, обясняващи пост травматичното стресово разстройство се твърди, че наличието на определен тип психична структура и  нейните специфики на функциониране биха могли да бъдат предпоставка за развитието на пост травматично разстройство. Съществен фактор е нивото на тревожността при конкретния индивид, склонността към соматизиране и психичния ресурс за овладяване на тази тревожност на базата на реалните факти. Може да се твърди, че дереализацията и деперсонализацията, с които се свързва ПТСР за психични защити, чиито основни функции са всъщност да предпазят „Аз”-ът от заплахата и разпада, който носи травматичното събитие.

Без да забравяме, че в актуалната ситуация в световен мащаб, свързана с военни конфликти и положения, участват и деца, няма как да не отбележим, че пост травматичното разстройство се наблюдава и сред децата. Ето за някои основни симптоми, за които да следим:

• Преповтаряне на събитието отново и отново под формата на мисли или игра
• Кошмари и проблеми със съня; „флашбеци”
• Крайно разстройване, в ситуации, при които някой напомни за събитието
• Липса на позитивни емоции
• Интензивен страх или тъга
• Раздразнително и гневно поведение
• Непрекъснато търсене на евентуални заплахи
• Действия на безпомощност, безнадеждност и затваряне и оттегляне
• Отричане на случилото се
• Избягване на хора или  места, свързани със събитието

Ако наблюдавате подобна симптоматика при дете около Вас, не означава, задължително, че то има пост травматично разстройство. Част от симптомите биха могли да са свързани и с друг тип психологически или емоционални състояние. Независимо от това при проявата на подобен тип симптоми е препоръчително да бъдете по-наблюдателни, особено, ако имате информация, че конкретното дете е било участник или свидетел на необичайно, застрашаващо събитие, и още повече жертва на военна ситуация.  Тези състояния биха могли да бъдат много мъчителни, както за самото дете, така и за възрастните около него. Така, че най-добрата помощ, която можете да окажете е като се свържете със специалист, който да изследва симптомите. ПТСР е състояние, което може да бъде овладяно и на детето или възрастния може да се помогне, стига към индикаторите за наличието му да се прояви критичност.