Вече 7 години музикотерапията е част от Център за обществена подкрепа „Св. София“ на фондация „За Нашите Деца“. Всеки петък на първия етаж на нашия Комплекс за ранно детско развитие в София е шумно по най-хубавия начин – носи се звукът на музикални инструменти, пеене и нерядко искрен детски смях.

Това се случва благодарение на Росица Николова, нашия музикотерапевт. Поговорихме си с нея за същността на музикотерапията, как нейният професионален опит я води до тази реализация и как се развива дисциплината в страната. Прочете интервюто, за да научите повече за този високоефективен метод за подпомагаща терапия. 

Какво представлява музикотерапията и къде намира приложение? 

Музикотерапията е сравнително млада дисциплина в целия свят, но вече намира място в лечението и превенцията в повече от 40 страни в световен мащаб. От 50-те години на 20 век се развива като научна дисциплина, основана на доказателства и утвърдена в здравната общност. Приема се като подпомагаща терапия и намира приложение в соматичната медицина и психотерапията. В клиничната работа употребяваме т.н. „клинична музикотерапия“, която съпътства основната рехабилитация или основното лечение. В психотерапията намира широко приложение в психологическите и емоционални страдания и затруднения. 

Музиката се явява посредник между клиента и терапевта, отваря пространство, в което се случва тяхната комуникация. Взаимодействието може да бъде по различни начини: през свирене на инструменти, използване на глас, танц, движение, композиране, използване на говор, писане на песни и др. Целта е клиентът да бъде приет, подкрепен и насърчен към себеизразяване, взаимодействие и общуване, както и да се посрещнат неговите нужди (физически, ментални, емоционални и социални), с цел да се подобри качеството му на живот, като се възстановят функциите, намалят дефицитите и развият потенциалите му.  

Ползите от музикотерапията са доказани при множество проведени изследвания върху клиенти от различни възрасти и с различни дефицити. Приложението ѝ може да се случи през всеки етап от живота на човек – от раждането до късна възраст. Ефективна е при хора претърпели инсулт, инфаркт, пациенти в кома, деменция, болестта на Алцхаймер и други неврологични заболявания; при хора с разстройства от аутистичния спектър, генетични заболявания и деца със специални образователни потребности (СОП). Също и при състояния на тревожност, кризи, при клиенти, желаещи да разрешат належащ житейски проблем или за освобождаване на травматични спомени и справяне с негативни чувства и емоции. 

А как вие лично се насочихте към музикотерапията като метод? 

От малка музиката присъства в моя живот – в ученическа възраст като член на Детския радиохор към БНР, а през студентството ми и в Национална музикална академия „Панчо Владигеров“, където се дипломирах като магистър по класическо пеене. 

След години гастроли по света, настъпи момент, в който имах нужда от промяна и нова посока. По това време чух за съществуването на музикотерапията и се заинтригувах. През 2012 г. бях приета в обучителната програма на Музикотерапевтичен институт – София, където преминах през няколкогодишно обучение, включващо теоретични и практически модули, както и задължителни индивидуални и групови супервизии, съобразени с Европейските стандарти и изисквания. Така се сертифицирах като музикален психотерапевт.  

При кои деца е подходяща музикотерапията? 

Децата реагират на музика още от ранните си години. Независимо дали са в норма или със специфични потребности, тя ги докосва и достига до техния емоционален свят по естествен и щадящ начин. Най-ефективният начин за работа с деца е през игра. 

Музикалните игри са източник на радост. През тях могат да се изградят умения и навици, да се развие въображението, музикалната памет, ритмиката, да се провокира самостоятелност и креативност. Редица изследвания доказват влиянието на музиката върху мозъчните функции. Музикалните интервенции въздействат върху поведението, емоциите и движенията, социалните и комуникационни умения.  

Музикотерапията е подходяща както за деца в норма, така и за такива с аутизъм, Синдром на Рет, Синдром на Аспергер, Синдром на Даун, детска церебрална парализа (ДЦП), синдром на чупливата Х хромозома, при деца с дефицит на внимание, онкологични проблеми, умствена изостаналост, поведенчески и емоционални затруднения, затруднения в обучението и др. 

Музикотерапията не може да излекува, но може да облекчи състоянието, да подпомогне себеизразяването, да подобри комуникативните и социални умения, да развие концентрацията, грубата и фината моторика, координацията на движенията, речта и езика. 

Изразявайки своите емоции, децата могат да се почувстват подкрепени, уважени и зачетени, да развият способността да споделят, както и да слушат и превключват от една активност към друга. При работа с гласа, може да се развие и по-добро умение за неговото използване. 

Как протича една сесия по музикотерапия? 

Музикотерапията може да се прилага индивидуално или групово. Сесията може да бъде проведена както в частна практика, така и в болници, социални домове, хосписи, центрове за психично здраве, училища, детски градини и др. Музикалният терапевт може да посещава и дома на клиента, ако той е в невъзможност да го напусне.    

При сесиите с деца като начало има входящо интервю с родителя/те, по време на което се запознавам с актуалната симптоматика и декларираната причина да се потърси музикална терапия; със семейната среда, навици, особености и занимания на детето. От значение е заявката и очакванията на родителя и доколко те са реалистични. Не е необходимо детето да има музикални умения, за да участва в музикотерапевтична сесия. 

Обикновено сесията се провежда веднъж седмично в едно и също защитено пространство. Продължителността ѝ при по-малките деца е 30 минути. От значение е сесията да има структура и рамка. Има песен за „Здравей“ и такава за „Довиждане“. 

В зависимост от набелязаните цели използвам различни интервенции. Клиничната импровизация е изключително подходяща при невербални деца. Тя е начин детето да изрази себе си, да се свърже с другия. През различни музикални игри се усъвършенства умението да взаимодействат, да изчакват реда си, да се изявят. 

По време на сесия използвам много своя глас – той е най-въздействащият върху децата инструмент, посредством който се осъществяват много от терапевтичните намерения и цели. Дори и невербалните деца са провокирани и използват различни звуци, чрез които да взаимодействат и изразят моментното си емоционално състояние. Това е начало за  целенасочена вокализация, за канализирането на тези звуци в срички. 

В практиката си съм виждала как провокирани от музикалните занимания невербални деца произнасят първите си думи или в други случаи деца със затруднение в движенията заучават и овладяват нови такива. Деца с дефицит на очния контакт, задържат погледа си върху терапевта по време на сесията. Има много примери за благотворното влияние, което има музикотерапията върху детското развитие. Има деца от аутистичния спектър, които реагират, запушвайки ушите си при определени честоти или мелодии, но винаги има път, по който музикалният терапевт да стигне до малкия клиент. 

След приключване на сесията, обикновено давам обратна връзка на родителя как е протекла, като мога да дам и насоки за работа вкъщи. Писането на отчети и екипното обсъждане с терапевтите, работещи с детето, също е от голямо значение.  

Как се пресече пътят ви с фондация „ За Нашите Деца“? 

Първата ми среща с фондация „За Нашите Деца“ се случи през 2016 г., когато Старши експерт ранна детска интервенция Рая Цветанова се свърза с МТИ (Музикотерапевтичен институт – София) с молба за музикотерапевт, който да работи с деца, потребители на фондацията. След проведено интервю, бях одобрена и поех предизвикателството да работя с деца със специфични потребности. 

Вече седем години съм част от прекрасният колектив на фондация „За Нашите Деца“, където провеждам сесии веднъж седмично с деца на възраст от 2-6 г. 

Благодаря на фондацията за оказаното доверие, прекрасната база и специалисти, с които работим в екип по всеки един случай. Работата понякога е доста предизвикателна, но дава вдъхновение и смисъл, особено след наблюдавана положителна промяна и развитие. 

Как се развива музикотерапията в България? 

Българската асоциация за музикотерапия е учредена през пролетта на 1995 г. в София. Първите специалисти са обучени между 1999-2004 г. задочно по подхода Музика и образност и Водено с музиката въображение към Арт-терапевтичния институт в Сан Франциско. 

БАМ е групов член на Българската асоциация по психотерапия, а през 2003 г. е приета в Европейската конфедерация по музикотерапия. От същата година започват тренингите по музикотерапия към БАМ, а през 2009 тренинговата програма е одобрена и приета от БАП.  

Днес обучителната програма се осъществява в Музикотерапевтичен институт – София с ръководители Лилия Ахтарова и проф. Надежда Витанова. В МТИ–С могат да се придобият две специалности: „Клиничен музикотерапевт“ и „Музикален психотерапевт“. 

Понастоящем съм квалифициран член на БАМ и член на УС на Българска Асоциация за музикотерапия. Работя индивидуално и групово с деца и възрастни с временни и трайни увреждания, с деца с аутизъм, генетични и двигателни потребности, правя арт-ателиета за деца с психологическа и социална насоченост. Работя също и с възрастни с болестта на Алцхаймер и деменция и други възрастови изменения. Имам индивидуална практика с клиенти с използване на психологически и арт-терапевтични подходи, групи за себеопознаване и подкрепа. 

Към момента също следвам в магистърска програма към ЮЗУ Благоевград „Неофит Рилски“, специалност „Клинична психология“.