Заедно, макар и разделени

февруари 18 2022

Петър и Мариана са млади хора, които преди около 4 години са създали семейство, и част от него е й синът им Александър, който в момента е на 4 години. 

Понякога, обаче, обичта и децата не са достатъчни причини, за да могат хората да останат заедно. За съжаление така се случва и в тяхната ситуация. С течение на времето Петър и Мариана разбират, че любовта им към детето и грижите за него не са достатъчни, за да бъдат заедно. Всъщност се оказва, че грижите и начинът за полагането им са едни от основните разминавания в мирогледите на двамата млади. И тук всички знаем какво се случва. За съжаление, за да стигнат до момента на финализиране на раздялата, и двамата си причиняват болка и мъка, изричат думи, от които боли, правят неща, които трайно оставят травматични спомени в съзнанието им и не само в тяхното, но и в това на Александър…  

Въпреки формализирането на раздялата, ситуацията не става по-спокойна нито за родителите, нито за детето. Събитията от процеса на раздялата носят своя отпечатък. Комуникацията между родителите се влошава и дори изчезва – нещо, което няма как да остане незабелязано и непреживяно от самото детето. Лошите взаимоотношения между възрастните оказват пряко влияние върху възпитанието и отглеждането на детето – родителите не успяват да бъдат в съгласуваност по отношение на това, което се случва с детето им, не успяват да имат общи моменти с него. Бъдейки в режим на виждане, бащата пропуска ценни моменти и възможности да се включи пълноценно в отглеждането на детето и да подпомогне майката. Неконструктивната комуникация помежду им не позовлява това да се промени. Разговорите дори и пред детето протичат под формата на конфликти, като не рядко родителите се етикетират. Договорки по отношение на детето и контактите с него извън установените от съдебния режим не се случват. Как едно дете се отглежда в условия на устав? –Ами, така, когато между родителите има бездна, бездната на миналото и настоящата влошена комуникация. 

И така почти 4 години. 4 години на болка и огорчение, 4 години, в които най-близките на едно дете се дебнат като врагове и не успяват да намерят общ език. 

В края на 2021 година Петър и Мариана решават да променят случващото се. На фона на всички съдебни дела и конфликти по между им, те търсят помощта на Отдел за закрила на детето, споделяйки трудностите си и бивайки достатъчно сензитивни да разберат, че „основният потребител на това им поведение” е тяхното собствено дете. 

През м. октомври двамата родители започват да ползват предлаганата от ЦОП “Щастливо детство” услуга „Семейно консултиране”. С Петър и Мариана започва да работи психологът Росица Кайрякова. Първата стъпка от работата е да се проведат индивидуални срещи с всеки един от тях, така че всеки да има възможността да “вентилира” натрупаните емоции, да сподели своята гледна точка и да изкаже притесненията си. След като се провеждат няколко такива срещи, се преминава към основната цел – медиирани срещи между двамата родители, по време на които те да успеят да намерят съвместен език в името на детето. „В името на детето” е онзи момент, който всъщност свързва и седи в основата на работата по време на общите срещи. 

Психолог Кайрякова работи на поведенческо и емоционално ниво. Първите стъпки започват с простички неща – правила, правила на срещите, така че те да не се превърнат в съдебна зала за спор. Първата среща трябва да започне в един прекрасен ден в 16:30ч. и трябва да свърши в 17:30. В 17:40 Петър и Мариана още нямат готовност да станат от столовете. „Не очаквах, че ще мине толкова добре!” казва Петър, който е с по-песимистичната настройка по отношение на срещите. От този момент нататък родителите все по-често изразяват желанието си за по-чести срещи или удължено време на срещите. 

По време на срещите двамата родители се учат как да общуват, мислейки преди всичко за нуждите на детето, учат се как да разделят действителността и събитията от съдебната зала с реалността в кабинета, където се провеждат медиираните срещи. Мариана и Петър се учат как фокусът да бъде „тук и сега”, а не в миналото и събитията, които не можем да променим. По време на срещите те разбират как да ментализират, как „да се поставят в обувките на другия” и как да отправят послания един към друг, така че да се чуват. 

Мариана и Петър не пропускат нито една договорена сесия. Откровени и отворени са по време на сесиите, чуват нещата, които не искат да чуят и които понякога не им харесват. Но въпреки това не се отказват от пътя, който са поели. И ето, усилията дават резултат. Родителите започват да постигат договореност по теми, които до този момент са били причина за конфликт. В резултат бащата се включва по-активно в живота на детето. Петър и Мариана се договарят да имат комуникация извън фиксираната такава от съда, за да могат да обменят актуална информация относно Александър, за да могат да съгласуват действията си, така че те да не бъдат манипулирани от детето, което макар и на 4-ри години си дава сметка какво се случва. „Мамо, разцепената на две кола продължава ли да се движи или спира да съществува?” е въпросът на Александър към майка му, съдържащ толкова символика по отношение на ситуацията в семейството. Задачата на родителите на Александър и на специалиста, оказващ им подкрепа, е именно такава – да докажат на Александър, че разцепеното има начин да бъде събрано в едно и да намери начин да се движи, и то да се движи не по-зле от колите, които не са били разцепени. 

В процеса на работа младите родители успяват да договорят важни неща, свързани с детето и тяхната взаимственост и споделеност. Започва да се обсъжда необходимостта от това да се намери време и пространство тримата заедно да прекарат време. Тонът по време на сесиите вече е коренно различен – приятелски, шеговит. Напрежението си е отишло. Всеки от тях проявява разбиране по отношение на ситуацията  на другия.  

И ето че плодовете на труда не закъсняват – по Коледа психологът Кайрякова получава един от най-милите и затрогващи подаръци – а именно това, че е разбрала, че без нейна намеса, двамата родители, игнорирайки миналия си опит, абстрахирайки се от делата, които продължават да се водят, са успяли да се координират по между си и да организират мил жест в знак на взаимната работа. „Какъв по-хубав подарък? Когато усещаш, че клиентите не се нуждаят от теб и могат да продължат сами. Преди три месеца тези хора трудно се договаряха за собственото си дете, а сега успяват да споделят общо пространство и да инициират успешна комуникация извън него.” 

По желание на родителите работата с тях ще продължи, въпреки изтичане на тримесечния първоначално договорен период. Те смятат, че има какво още да си вземат и учат. Родителите споделят, че детето им е станало много по-спокойно, че самите те са се успокоили и усещат как вече „не ги работи през пролуките”. Поредната радостна новина в процеса на работа е свързана с желанието и на двамата родители на Рожденния ден на Александър да прекарат време тримата заедно, въпреки че ще му бъдат организирани две отделни партитата. Една от алтернативите е това време да бъде в простарнството на Фондация „За Нашите Деца”, въпреки, че несъмнено родителите и детето ще се чувстват комфортно където и да са. Предстои да разберем, а дотогава Мариана и Петър са едни от живите доказателства, че можем да сме заедно, макар и разделени…в името на едно дете. 

Програмата „Семейно консултиране” се провежда  благодарение на подкрепата наThe Human Safety Net  и  Дженерали Застраховане, които инвестират в развитието на нашите услуги за ранно детско развитие.   

Стани дарител и създай

Промяната

за децата на България

Дари сега * Присъединете се към нашите дарители като индивидуален даритен или бизнес. Даренията могат да са еднократни или месечни.