Фондация „За Нашите Деца“, в партньорство с Уницеф България, организира поредица от дискусии между общински власти, специалисти от образованието, здравеопазването и социалните дейности, граждански и бизнес организации, за необходимите мерки и сътрудничество на местно ниво за по-добър достъп на децата от уязвимите групи до основни услуги.

Основа за дискусиите са данните, изводите и препоръките от доклада на Уницеф България „Не/равно детство“, който съдържа цялостен анализ на детската бедност и социално изключване в България.

Анализът е осъществен от изследователски екип от фондация „За Нашите Деца“, Института за изследване на населението и човека на БАН и Националната мрежа за децата.

Във връзка с изследването фондацията зададе няколко въпроса към г-жа Диана Янчева, заместник-председател на Националния статистически институт, и доц. Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека при БАН .

Доц. Димитрова, вече имате две изследвания съвместно с екип на фондация „За Нашите Деца“. Как оценявате партньорството с фондацията? 

Партньорството с фондация „За Нашите Деца“ на изследователския екип на ИИНЧ при БАН създаде нови възможности за нас като изследователи за работа в приоритетни области, като образованието и грижите в ранна детска възраст, достъпът и нагласите към ползване на услугите за деца, вкл. деца със СОП или със забавяне в развитието, детската бедност и социалното изключване. Натрупаният практически опит на колегите от фондацията позволи доброто съчетаване на изследователската перспектива и адресирането на реалните проблеми и потребности в тези области чрез конкретни практически действия. От тази гледна точка, партньорството между екипа на ИИНЧ при БАН и „За Нашите Деца“ е пример за добре работещо сътрудничество между изследователската общност и НПО сектора, което обогатява и допринася за професионалното развитие и на двата екипа, както и за адресирането на реални проблеми в областта на благосъстоянието на семействата и децата.  

Като част от изследователския екип по изследването за детската бедност и социално изключване, как оценявате проведената дискусия в Пловдив със представители на местната власт и специалисти от образованието, здравеопазването и социалните дейности? 

Изключително позитивната атмосфера по време на семинара стимулира споделянето на различни мнения и гледни точки по отношение на резултатите от изследването за детската бедност и социално изключване, както и споделяне на опита и проблемите, с които се сблъскват професионалистите в тази област. Възможността да бъдат дискутирани гледните точки и опита на различни заинтересовани страни по темата за детската бедност дава нови рефлексии и перспективи за работа по преодоляването на този социален проблем.  

Доц. Димитрова, как виждате Вашия принос в бъдеще в борбата с детската бедност и социално изключване?  

Моето участие като член на екипа на ИИНЧ при БАН в проекта за детската бедност и социално изключване е свързано най-вече с работата с данни и изготвянето на анализи по различни темите в доклада. С оглед на професионалната ми дейност моят принос би бил свързан с продължението и задълбочаването на анализите в тази област в сътрудничество с колегите от  Фондация „За Нашите Деца“ с цел по-тясното обвързване между изследователската дейност и практиката, което досегашната ни съвместна работа показва, че може да бъде постигнато. 

Г-жо Янчева, как оценявате инициативата за обединяване на усилията на различните заинтересовани страни на местно ниво за намаляване на детската бедност и социално изключване? 

Инициативата е изключително полезна и е пример за това, че „Заедно можем повече“, а в някои случаи всичко. Съвместните усилия са верният път за намаляване на детската бедност и минимизиране на риска от социално изключване. Едновременно с това е необходимо да се работи, отново заедно (държава, местни власти и неправителствени организации), със семействата (та дори и в по-ранна възраст) за елиминиране на факторите, генериращи бедност по принцип, тъй като детската бедност е следствие, а не първопричина. В този аспект трябва да се работи активно за просвещение и по-добро образование (просветеният, образованият човек рядко е беден) и социализация на маргинализираните групи от хора, които като семейна среда водят до бедност, стигматизация и социално изключване. Напълно съзнавам, че това е труден и дълъг процес, но си струва да се започне, за да се ликвидират причините, а да не се работи само със следствието. 

След проведената дискусия в гр. Пловдив, кои са първите три препоръки към лидерите на местно ниво и заинтересованите страни?  

Образоване на младите хора от групи, които потенциално биха възпроизвели бедност и безпросветност, засилване на комуникацията между институциите по отношение на ранното откриване на уязвими деца и съвместни усилия за преодоляване на проблемите им, като се обърне специално внимание както на специализацията при работата с различни случаи, така и на комплексния подход. Единен координационен център в случая много би помогнал за постигането на добри, видими и устойчиви резултати. 

С какво Националният статистичеки институт може да допринесе за цялото общество, за да се преборим с проблема с детската бедност и социално изключване? 

НСИ може да помогне при конструирането на нови и систематизацията на вече съществуващите индикатори, които на ранен етап показват рисковете, както и на такива, които ще позволят всеобхватен (доколкото е възможно) мониторинг на въздействието и резултатите от набелязани мерки и политики. Задълбоченият, комплексен анализ, с ясно дефиниране на факторите, водещи до бедност и социално изключване, е първата стъпка за адекватна реакция на всички институции за целенасочено въздействие. В перспектива, при осигуряване на съответното финансиране, бихме могли периодично да провеждаме и специализирани изследвания по темата.