Режисьорът Димитър Коцев – Шошо: Да бъдеш баща е любов, загриженост, игра, смях

Фондация „За Нашите Деца“ съвместно с още 10 неправителствени организации подкрепя националната кампания „Да бъдеш баща“, която е част от глобална кампания „MenCare”.

април 27 2015

 Фондация „За Нашите Деца“ съвместно с още 10 неправителствени организации подкрепя националната кампания „Да бъдеш баща“, която е част от глобална кампания „MenCare”. Целта й е да подкрепя мъжете в ролята им на справедливи, отговорни и неагресивни родители и настойници. В подкрепа на кампанията някои от татковците от екипа на „За Нашите Деца“ се съгласиха да споделят с нас опита си като бащи.

Прочетете какво ни разказа

Димитър Коцев – Шошо – писател, преводач, сценарист, режисьор и продуцент

Димитър Коцев – Шошо завършва Английска филология в СУ “Климент Охридски” и Кино и телевизионна режисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Превел на български език романи на Труман Капоти, Пол Боулз, Том Робинз. Режисьор на “Другата България”, “Каналето” и други телевизионни предавания. Автор на романа “Лора от сутрин до вечер”, както и на едноименния филм. Режисьор и продуцент на сериала “Четвърта власт” за БНТ. Режисьор на традиционното събитие „Вечер на добродетелите“ на фондация „За Нашите Деца“ и дългогодишен поддръжник на нейните каузи.

Опиши накратко какъв баща си.

Д.К.: Аз съм баща, който обича децата си и това е най-естественото нещо на света. Живея в семейство от типа “моето и твоето бият нашето” и мисля, че това ме е научило да уважавам всяко дете като отделна личност.

Как би довършил изречението „Да бъдеш баща е…“?

Д.К.:Да бъдеш баща е любов, загриженост, игра, смях.

Коя е любимата ти игра от детството? Ще научиш ли децата си на нея?

Д.К.: Смешно е да се опитваме да накараме децата си да повторят нашето детство, да ядат същите филии и да слушат същите песни. Аз играех футбол по цял ден, карах колело и играех на криеница, но днес предпочитанията на децата са други. Спомням си, че един мой чичо някога се опита да ме научи да играя на “ашик”. Помислих го за динозавър, толкова архаична и скучна ми се видя тази игра.

Коя е любимата ви семейна активност (игра, спорт, хоби), която практикувате заедно с децата?

Д.К.: Няма по-хубаво от споделеното пътуване. Това е един от редките случаи в живота, когато човек може да има общи спомени с децата си.

Какво си научил от твоя баща?

Д.К.:От баща ми научих да не уча никого как да живее, най-малкото пък собствените си деца, защото те винаги ще са по-умни, по-красиви и по-добри от мен напук на общоприетото хленчене, че младите са срам в сравнение с предишното поколение. Истината е точно обратната.

Има ли важен „урок“, който искаш твоите деца да научат и прилагат в живота?

Д.К.: Искам да се научи да се учи от себе си, от своите успехи и грешки, от рисковете, които поема. И всеки път, когато разбие сърцето си, да има силата да го поправи, без да сочи друг за виновен.

Кой е най-ценният урок, който си научил от децата си?

Д.К.: Всеки ден уча нови и нови неща от децата, наблюдавам ги, учудвам се от нещата, които ги вълнуват, опитвам се да видя света през техните очи и да открадна от там нещичко за себе си.

Кои са стереотипите, с които един баща се сблъсква в обществото? Какво трябва да се промени според теб, за да се променят стереотипите?

Д.К.: Не смятам, че бащите или майките са жертви на някакви стереотипи – всеки сам определя какъв баща да бъде, същото важи и за майките. За щастие обществото ни е достатъчно толерантно към всякакви подходи във възпитанието на децата.

Как се отнасяш към твърдения от типа „Мъжете не плачат“ или „Целуването и прегръщането на децата е за майките“?

Д.К.: Мъж, който не плаче, крие в себе си проблем, а онзи, който не целува и не прегръща децата си, крие някакъв огромен проблем.

Смяташ ли, че е хубаво таткото да присъства на раждането?

Д.К.: Който баща не е присъствал на раждането, е изпуснал едно от най-прекрасните преживявания. За съжаление в България все още повечето родилни домове възпрепятстват достъпа на бащите. Аз бях с връзки, защото леля ми е гинеколог и израждаше. Така успях да присъствам и дори да срежа пъпната връв без да припадна.

Кое беше най-голямото предизвикателство в грижите за бебетата през първите месеци?

Д.К.: От първите месеци не си спомням нищо друго освен радост и спокойствие. Може би съм забравил, а може би просто съм късметлия.

Разкажи забавна случка с участието на децата?

Д.К.:Много рядко историите, които разказваме за нашите деца, са истински интересни за околните. По-често представата ни за забавната случка е изкривена и преувеличена от любовта ни към самите деца, затова ще се въздържа да досадя с подобна история.

От какво би искал да предпазиш децата?

Д.К.: Бих искал да ги предпазя от всички болести, колебания, страхове и душевни страдания, които им предстоят. Но знам, че не мога.

Какво би казал на тези мъже, които се чудят дали да станат бащи, или не?

Д.К.: Ако природата досега не ги е убедила, аз едва ли ще успея да го направя. Освен това вярвам в личния избор – имам приятели, които са избрали да нямат деца и не ги смятам за идиоти.

Стани дарител и създай

Промяната

за децата на България

Дари сега * Присъединете се към нашите дарители като индивидуален даритен или бизнес. Даренията могат да са еднократни или месечни.