Марти, или както му казвахме всички – Пуханчо, си тръгна днес със своите нови мама и татко след като прекара почти година в Детската къща на фондация „За Нашите Деца“. Той дойде при нас, когато беше едва на 2 месеца, изоставен и отхвърлен от родното си семейство. Майка му избягала от родилното отделение часове след като се появил на бял свят, заминала в чужбина и не го потърсила никога вече. Роден на 14 февруари, Марти не бе орисан да посрещне първите мигове от живота си обичан и закрилян, а напротив – самичък, в болничното креватче, под тежката луминесцентна светлина, без път и посока. И така докато един ден отдел „Закрила на детето“ не го настани в семейната среда на нашата Детска къща, където да дочака своите нови мама и татко в компанията на още 5 бебета, останали без родители.

Обикнахме Пуханчо мигновено – и как иначе. По рождение имаше пухкави бузки и големи опияняващи очи, в които просто нямаше как да не се влюбим. А какъв апетит имаше – чак ние огладнявахме, гледайки го как си хапва. Като поотрасна, любими му станаха сладките изкушения – пюрета и сокчета, а покрай Великден – и вкусни, домашни козунаци. При нас му изникнаха първите зъбчета, каза първите си думи, отпразнува първия си рожден ден и първата си Коледа и почти проходи.

Днес казахме „Сбогом“ на пощенливия красавец, на заразителния му смях и слънчева усмивка, но знаем, че е време на тях да се радва и истинското му семейство, което ще му даде в замяна много любов и подкрепа. По традиция, семейството на Марти донесе питка за здраве и ни подари прекрасна икона, която да закриля всяко дете, което предстои да намери свой временен дом в нашата Къща.