Двама братя и сестричка с шанс за щастливо детство – една история, която можеше да не се случи без ЦОП Пловдив

февруари 17 2016

Тази история можеше да не се случи, а животът на Нaдя, Боян и Мишо да добави още три бройки в статистиките за деца в риск и за изоставени бебета. Ако не беше пловдивският Център за обществена подкрепа За деца и родители към фондация За Нашите Деца. И сърцатия му екип, който за година и половина изцяло промени съдбите на три деца и на майка им.

Всичко започва на 15 октомври 2014 година, когато в центъра пристига сигнал от родилното отделение на МБАЛ Пловдив за млада жена, която се кани да си тръгне след раждане без бебето си. Току що роденият Боян няма как да знае, че е заплашен да остане без майка. И вероятно никога няма да научи. Защото след няколко срещи на социален работник с родилката, обърканата до този момент жена се прибира у дома с момченцето.

Защо мислех да го оставя ли? Много ми беше трудно, с баща му се караме непрекъснато, той не е постоянно с мен, а майка ми е болна от рак и каза, че не може да ми помага и с това дете, разказва година и половина по-късно майката на бебето Маргарита. Тя е на 33, но сама, не е здрава, получава епилептични припадъци, има и още две деца – дъщеричка на 6 години, която е неподвижна, и по-голямо момченце.

Първата подкрепа за Маргарита са думите и топлината, които получава от социалния работник на Центъра. Те й дават увереност, че ще може да се справи с трудностите. Когато получава и първия пакет с дрешки, памперси и козметика за новородено, светът й изведнъж става шарен.

Така започва всекидневната грижа за Боян. Част от нея е набавянето на всичко, което всяко семейство купува периодично за едно бебе адаптирано мляко, пюрета, играчки, обувки и все по-големи и по-големи памперси и дрешки. Но това е видимата страна на подкрепата. Най-ценната част от нея остава скрита за погледа. И до днес, когато жената заговори за самочувствието, което са й вдъхнали от Центъра, очите и се стоплят и цялото й същество притихва в благодарност.

Но ако Боян расте с всичко необходимо от новите приятели на семейството му, сестричката му Надя е прикована на легло без перспектива съдбата й да се промени. В Центъра за обществена подкрепа, обаче, намират начин как да се намесят и да преподредят картината на нейното всекидневие. Свързват се с лекар-специалист, водят момиченцето на консултации и скоро рехабилитационен екип, финансиран от Центъра, започва упражнения с него в дома му. Социалните работници от За деца и родители уреждат и посещенията на Надя в Дневен център за деца с увреждания. Междувременно й осигуряват всички принадлежности, които години наред са се полагали за нея по закон, но семейството не е съумявало да получи декубитационни дюшек и възглавница, тоалетен стол, инвалидна количка. Облечена в нови дрешки и обградена с всички необходими за ежедневна хигиена предмети, скоро Надя става съвсем различно дете.

Екипът не спира дотук. Решава, че ако децата имат майка, чиито епилептични припадъци продължават толкова често, те самите ще бъдат в риск непрестанно. Ето защо включват и Маргарита в програма: осигуряват медицински прегледи, след които лекарят променя терапията и медикаментите й. Вече не помня откога не съм получавала припадък, усмихва се Маргарита.

Споделя простичко, че е щастлива с децата си. Майка й, с която живее, също се е успокоила. Гледат заедно в дворчето край малката си къщурка зеленчуци, през зимата поддържат топлото с дърва, получени чрез социалните пак с подкрепата на Центъра. Но у дома им е най-топло, когато Маргарита погледне децата си: дъщеря й, вече ученичка в помощното училище Стефан Караджа. Боян, който току-що е проходил и уверено казва мама, вече посещаващ детска ясла. И баткото Мишо – третокласник, който се увлича от компютри, но не отказва да помага за братчето и сестричката си.

А Маргарита се стяга да започне работа. Като във всяко семейство. В което, ако има кой да те подкрепи, можеш да устоиш на всяко предизвикателство и да намериш сили да продължиш. Ще останем като семейство и занапред с Маргарита и децата й, казват от Центъра и мотивът им за това е пределно ясен: тя има добро сърце и е истинска майка, научи се как да се грижи за трите си деца и се старае изключително.

В тази история имената на героите са сменени. Но това, което няма защо да скриваме, е всеотдайността на екипа от пловдивския Център за обществена подкрепа За деца и родители към фондация За Нашите Деца, без която многоточието на статистиката за две българчета щеше да е написано още преди година и половина.

Стани дарител и създай

Промяната

за децата на България

Дари сега * Присъединете се към нашите дарители като индивидуален даритен или бизнес. Даренията могат да са еднократни или месечни.