Ех, какъв ден!

Четири автомобила пълни с развълнувани хора застават на вратата на нашата Детска къща, а най-отпред двама млади, треперещи от емоция, усмихнати, сияещи – като на сватба.

И в известен смисъл денят е точно това за тях – началото на истинско, пълноценно семейство – мама, татко и тяхната Елица.

Тя ги очакваше от сутринта и щом чу звънеца на вратата възкликна „Тати! Мама!“.

Същата тази Елица, която приехме в къщата само на 3 месеца, с множество заболявания и алергии, със затруднено хранене, ниска костна плътност и тъжен почти непрекъснат плач, днес вече е звезда.

Трудностите и проблемите отдавна са забравени. Тя не спира да говори, да пее, да се смее и да ни държи постоянно нащрек за следващата си детска хрумка, с която да ни изправи косите и в същото време да избухнем в смях от нейната изобретателност, енергичност, наблюдателност и естествено детско любопитство.

Прекрасните й родители я обличат с блестяща рокля и тя възторжено възкликва „Аууу!“. Момичетата й показват подаръците, приготвени за изпращането й, заедно с традиционната вече кутия за спомени, и тя засмяна посяга „Дай, дай!“. Готова и пременена, вече няма търпение, дърпа тати за ръка и казва „Хайде!“

Ах, тази Елица! Като истинска звезда ни пълнеше сърцата и като такава излезе от къщата ни, за да полети високо, високо, понесена от обичта на новите си родители и тяхното голямо и сърдечно семейство.

Кана с вода, топла прегръдка на тати, сълзи в очите ми, ръкопляскания на нейните нови роднини, коли с балони, радостни клаксони и щастливи възгласи „Благодарим ви! Живи и здрави да сте!“

И ние ви благодарим, сърцати млади хора, за вселената от щастие и обич, които подарихте на нашата малка звезда – Елица!

Роза Петрова

детегледач