Големи черни очи

ноември 01 2013

Днес хиляди български деца заспиват сами в социалните институции. Кампанията „Щастливо детство“ на МКБ Юнионбанк и фондация „За Нашите Деца“ набира средства, за да осигури дом и семейство на много от тях.

Прочетете как благодарение на подкрепата ни още едно момиченце намери своето приемно семейство.

Те я видяха за първи път на снимка. Анелия веднага възкликна: Аууу, какви големи черни очи!, после погледна към мъжа си и се усмихна. Каза, сякаш на себе си: Като на големия ни син… Социалните работници разказваха на Анелия различни неща за детето, на колко е години, какво е здравословното му състояние, какви са контактите му с биологичното семейство, от колко време е в Дома за бебета, как се развива. Тя обаче, като че ли не чуваше тези обяснения. Просто гледаше някъде в пространството пред себе си и се усмихваше. След срещата обясни, че се е върнала назад във времето и си е припомнила първата среща с осиновения й син. И той имаше такива големи черни очи! И досега са такива, нищо, че вече е на 25 години. Семейството не мисли дълго време дали да приеме в дома си детето. Не ги притесни диагнозата епилепсия, нито описанието своенравна, глезена, капризна Казаха, че в такъв случай тя има нужда от тях повече, отколкото едно здраво дете.

Първата им среща беше емоционална за всички социални работници, лекари, педагог, дете, семейство. Всеки идваше със своите очаквания, притеснения, надежди и страхове. Първоначално Зейнеб обходи всички с поглед, спря се на Анелия и Светослав, усмихна се и поздрави: Добаааа ден!. Беше се гушнала в педагога. После Анелия протегна ръце към нея и попита мило: Искаш ли да седнеш у мен?. След като детето отговори утвърдително и протегна към нея ръце, майката попита: А мога ли да те прегърна? Така започна всичко с една спонтанна и емоционална прегръдка! На следващата среща няколко служители от дома за деца побързаха да споделят, че Зейнеб разказва радостно на другите деца, че нея са дошли да я видят леля и чичо. Анелия се усмихна тихо, не отговори нищо. Сигурно е разбрала колко са били чакани тя и съпругът й, колко жадувана е била тази среща. Въпреки това, когато детето влезе в стаята, Анелия, след като се поздравиха взаимно, попита: Мога ли да те целуна? Тази жена, естествена, интуитивна, деликатна се съобразяваше с желанията на Зейнеб. Дори след като се носиха на ръце в продължение на 15 минути, ръцете й изтръпнаха и пожела да седне, отново попита: Искаш ли да седнем, така, както сме гушнати заедно? Детето отговори с усмивка: Не! Последва: Така ли? Значи предпочиташ да се разхождаме из стаята заедно, да се прегръщаме и да се люлеем Добре! И те се разхождаха, говореха си за различните предмети в стаята, люлееха се на ръце, прегръщаха се, докато на Зейнеб и омръзна и поиска да слезе. Анелия беше прозряла нуждите на детето, неговата потребност от ласка, от топлина, от физическа близост, от внимание и беше готова да му ги даде всичките накуп, в такива дози и количества, от каквито детето се нуждаеше. Опитваше се да разбере Зейнеб, а когато не знаеше какво иска, не се колебаеше да попита. Не се притесняваше да се съобрази с капризите (както биха ги нарекли някои) на едно дете. Тя беше там заради нея, за да й се отдаде!

Ако искате да помогнете на повече деца в риск да останат с родителите си, включете се в кампанията на фондация За Нашите Деца и MKB Unionbank като пазарувате с карта или дадете с своя принос в дарителските кутии в партньорските търговски обекти и финансовите центрове на банката, или изпратите SMS на 17 777 с текст DETSTVO. Дарение по банков път можете да направите на следната банкова сметка:
IBAN: BG 84 CBUN 9195 1000 4619 34
BIC: CBUNBGSF, МКБ Юнионбанк.

Стани дарител и създай

Промяната

за децата на България

Дари сега * Присъединете се към нашите дарители като индивидуален даритен или бизнес. Даренията могат да са еднократни или месечни.