Готови за училище

май 16 2014

С колегите от фондация За Нашите Деца седяхме до автобуса пред регистрационно-приемателен център за деца-бежанци и посрещахме онези, които щяха да се включат в уроците по български и разходка в Зоопарка след това. Скоро всички бяха в автобуса и дойде време да потегляме. Тогава към изхода на лагера видях да тичат Фидор и Рама – братче и сестриче момчето на 10, а момиченцето на 6. Те махаха с ръчички към нас и викаха на български: Чакай, чакай!

Когато децата се приближиха запъхтени, забелязах, че този път са облечени не просто набързо, но и по доста странен начин. Нещо нетипично за тях, предвид това, че винаги са били много спретнати и с внимателно подбрани тоалети. Фидор беше с накриво закопчана риза и дълбоко загащен отгоре й анцунг, но все пак със сресана с мокър гребен коса. Рама пък, която винаги пристигаше на две стегнати плитки, сега беше вързана на несиметрични опашки, разделени неравномерно, а блузката й беше облечена наопаки.

Попитах ги дали са се успали тази сутрин, а Фидор започна да обяснява на своя развален български, че с Рама са станали още преди час, но майка им не могла да ги приготви за деня, тъй като била настинала, с треска и не можела да стане от леглото. Тогава Рама се разплакала, а той се притеснил, че ще изпуснат уроците днес и си казал, че и сам може да се справи с тоалета на двамата. Приготвил първо сестричката си, а после и себе си, оставил чай за майка си и хукнали хванати за ръка към автобуса.

Нещо ме жегна. Качих децата в автобуса, седнах и потеглихме, но не спирах да мисля за думите на Фидор. Желанието на децата да учат и да разбират все повече за страната ни, станала и тяхна страна, бе толкова силно, че две деца на такава крехка възраст бяха готови да се самоорганизират, при мисълта, че ще пропуснат един ден на училище. Виждах резултата, който всички от фондация „За Нашите Деца“ целяхме децата вече не се страхуваха да седнат на ученическата скамейка, а жадуваха за знания.

Вече през погледа ми преминаваше картината как Фидор и Рама се записват в българско училище, когато един глас със специфичен акцент ме върна обратно в автобуса:
Госпожо, госпожо, хайде пак да пеем Лаленце се люлее!

Автор: Ирена Иванова, Ръководител проекти във фондация „За Нашите Деца“

Стани дарител и създай

Промяната

за децата на България

Дари сега * Присъединете се към нашите дарители като индивидуален даритен или бизнес. Даренията могат да са еднократни или месечни.