„И да слушаш, скоро ще сме отново заедно!“

ноември 18 2013

Нощта бавно настъпваше, а с нея растеше и страхът в свитото детско сърчице. Вятърът се гонеше със сухите голи клони и на Мира и се струваше, че мракът протяга ледените си пипала към нея и иска да я сграбчи в зловеща прегръдка. А така й се искаше всичко да е един сън. Просто кошмар, от който да се събуди и да се озове на топло, под меките завивки, мама да я целуне по челото и да й даде чаша топло мляко. Поне мама беше с нея в този кошмар единствената звездичка в надвисналото черно небе. Но Мира чувстваше тревогата в прегръдката й. Тя усещаше колко учестено тупка майчиното сърце и сякаш чуваше задъханите мисли, които свистяха в главата й: А сега на къде? Какво да правя? Къде да отида? Баща й не иска да чува за нас… нямам си никого, а сега изгубихме и покрива си! Не може да бъде… ще прекарам нощта на улицата с детето си!

За щастие още една звезда изгря в мастиленото небе в отдел Закрила на детето бе подаден сигнал за ужасяващата клопка, в която Мира и майка й Силвия са попаднали. От там надеждата полетя към фондация „За Нашите Деца“ и нейният Център за обществена подкрепа За деца и родители в гр. Пловдив. Екипът на фондацията действа мигновено, защото знае, че всяка една секунда безизходица за изпадналите в беда се усеща като ден, месец, година. За тях времето е спряло мъчително. Социалните работници бързо организират среща, на която освен Мира и майка й присъства и приемно семейство, което е напълно запознато с тежката съдба на малката и са готови веднага да протегнат своите ръце за помощ. Въпреки сигурността, която ще получи детето й обаче, Силвия е съкрушена. Случваше се всичко онова, от което винаги се е страхувала. Осем години се бе грижила за най-ценното същество в живота й с цялата си любов и умиление, а сега… Тя не можеше да сдържа сълзите си вече. Отричаше, отказваше да се раздели с детето си и сякаш сама се бореше със себе си. Бореше се, защото знаеше истината. Тя разбираше, че приемните родители ще дадат на Мира това, от което всяко дете има нужда – сигурно семейство такова, каквото нейното не успя да бъде, а вместо това се разпадна на парчета.

Силвия избърса сълзите си. Тя не искаше малката да я вижда как плаче. Пое си дълбок дъх и кислородът сякаш прониза дробовете й с горчилката на раздялата. Времето беше дошло. Тя обеща на себе си и на малката й принцеса, че ще направи всичко възможно да си стъпи на краката и час по-скоро да са отново заедно. Междувременно Мира щеше да е на сигурно място при приемното си семейство, а мама често щеше да я посещава и да целува червените й бузки.

И да слушаш, скоро ще сме отново заедно! каза Силвия и закопча якенцето на Мира, като я целуна по челото. А през времето, в което са разделени, социалните работници на фондация „За Нашите Деца“ ще подкрепят непрестанно както приемното семейство в грижите за малката, така й Силвия, за да намери работа и жилище и и час по-скоро майката и дъщерята да бъдат отново заедно. Въпреки, че й е мъчно за мама и всеки ден пита за нея, на Мира много й харесва в новия й дом. Тя усеща любовта на приемните си родители и вече на сънува кошмари вечер, а заедно с тях четат приказки, в топлото си креватче.

Благодарение на бързата намеса на фондация „За Нашите Деца“, още едно дете няма да преживее ужаса на социалните домове, а ще е само временно далеч от своята майка в любящото си приемно семейство.

Стани дарител и създай

Промяната

за децата на България

Дари сега * Присъединете се към нашите дарители като индивидуален даритен или бизнес. Даренията могат да са еднократни или месечни.