Слава губи майка си, но има цялата любов на баща си, баба си и останалите си братя и сестри – общо 3. За своите три години, вече знае какво е да си изоставен – няма връзка с майка си, едва на годинка е, когато тя заминава за чужбина. Там има свое семейство и друго дете. Бабата на Слава – Силвия, поема цялата отговорност да покаже любовта на женската фигура – онази отсъстващата, която ощетява и наранява с неприсъствието си. Баща й също й дава любовта си, не ограничава контакта на Слава с майката. Опитват се да възпитават Слава в доброта и отзивчивост.

В ЦОП „За деца и родители“ ги доведе бабата Силвия, която търсеше възможност да бъдe подкрепен синът й Станислав, поне да получава детските добавки за Слава и другите деца, и Слава да бъде записана на детска градина.

Освен подадените документи за детска градина и търсенето на възможности за получаване на детски добавки, в ЦОП бащата имаше възможност да задава въпроси, свързани с грижата за Слава, както и да получава материална подкрепа за нея. Говореше със социалния работник и надграждаше опита си как едните емоции да не влияят на другите..

Слава тръгна на детска градина. Започна да говори и разбира всичко. Всеки ден напредва. Активно учи и започва „вграждането“ й в различна среда – не само на нейния етнос, но и на една по-различна, която
предстои да опознава. Обича музиката и се радва.

Това, че Слава се гледа добре прави впечатление на всички специалисти – личен лекар, педагог в детско заведение, социален работник.

Въпреки съдействието от ЦОП за подаване на молба за помощ за отопление и последващия отказ от институциите, Станислав не се отказва. „Ще се справя“ – казва той. Излъчва вяра и сякаш няма нещо, което вече може да го бутне. Защото знае, че е с тях – децата си.

Няма риск от раздяла с детето, връзката със семейството е силна. Въпреки любовта на баба си, Слава е щастлива, че вече има „мама“ – новата партньорка на Станислав. Това й дава възможност да изрича тази дума и освен на баба си, да се радва на една нова роля, която има не само формално значение за нея, но и емоционално – защото я „изважда“ от онези ситуации в детската градина, които я карат да се натъжава, когато пее песнички за мама.

А експертите от ЦОП „За деца и родители“ продължават да подкрепят семейството.