Известният американски писател Робърт Хайнлайн е казал: „Да бъдеш майка е отношение, а не биологична връзка.“ Именно това е призванието на приемния родител Красимира Нанова – да бъде майка.

Красимира е един от най-дългогодишните приемни родители на фондация „За Нашите Деца“ и под крилото й вече са израснали четири малки птички. Тя полага неуморни усилия, за да види как птичките й политат, а до нея са нейния съпруг и големия й пухкав котарак Пеци.

Съвсем наскоро в живота на Красимира се появява малкия Митко. Той прекарва първата година от живота си при своята биологична майка, но поради финансови проблеми и ниско качество на родителска грижа е изведен от родното му семейство и настанен в Център за настаняване от семеен тип. Когато екипът от Център по приемна грижа на фондация „За Нашите Деца“ разбира за него, бързо уговаря срещата му с Красимира, за да може момченцето час по-скоро да открие своето ново любящо семейство. Тя остава впечатлена от спокойната детска усмивка и слънчевото личице и веднага приема малкия Митко в дома си.

Вече на година и четири месеца, Митко живее със своите приемни родители в спокойна, уютна и любяща среда. Играе с най-добрия си приятел –пухкавия котарак Пеци и като възпитан джентълмен прибира сам играчките си в кошчето. Отскоро Митко прави и своите първи, сигурни крачки, и изненадва приемната си майка, когато хване лъжицата и се опитва да яде кашата си сам. Тя очаква съвсем скоро да чуе и първите му думички. Приемният баща на момченцето е бивш фотограф и обича да запълва семейните албуми с нови снимки. Като истински модел Митко гордо позира в ръцете на Красимира, или на мекия диван до своя котарак. Очичките на малката птичка са изпълнени с щастие и причината е топлата грижа и безкрайната любов, които получава.

Красимира се надява, че скоро Митко ще бъде вписан в регистъра за осиновяване и ще намери добро семейство, което ще продължи да помага на малката птичка да направи своя полет в живота.