Николета е жена с изключително травматична житейска история – такава, каквато виждаме само по филмите. Като бебе е изоставена от биологичните си родители и е настанена в Дом за деца лишени от родителска грижа. Николета разказва, че години по-късно биологичният й баща я е открил и я е отглеждал до смъртта си. До навършване на пълнолетие Николета е имала настойник, за когото тя твърди, че я е насилвал. По-късно младото момиче се запознава и с мъж, от когото има дете – Стоян. Майката споделя, че е жертва на насилие от страна и на бащата на детето й. Николета посочва, че в миналото е ставала множество пъти жертва на сексуално насилие и физически тормоз от страна на партньорите й, а връзките й с другите мъже също са проблематични.

Съдбата на сина й Стоян е не по-малко нещастна и изпълнена с огорчение. Също като майка си, Стоян е бил жертва на сексуално насилие. Бил е и отвличан. Загубил е някои от най-близките си хора. И още нещо, момчето сега няма приятели, трудно говори с майка си за проблемите в живота му. Тя, от своя страна, е психически изтормозена и много изнервена. Бие Стоян с повод и без повод. Стига се до там, че двамата няма какво да си кажат. Спират да общуват помежду си, а в пространството между тях витаят страх и много неизказани болки.

Всички тези житейски проблеми, както и желанието им да затоплят отношенията си и да намерят пътя обратно един към друг, довеждат Николета и сина й Стоян до решението да потърсят психологическа подкрепа, за което се обръщат към специалистите от ЦОП „Св. София“.

Проведени са редица семейни сесии, които имат за цел да скъсят дистанцията помежду им. В началото двамата изпълняват поставените им задачи в пълна тишина. Постепенно думите започват да си прокрадват път през напрегната обстановка. Провеждат се и множество индивидуални сесии както с майката, така и със сина. Като резултат двамата вече разбират откъде тръгва пропастта помежду им и кои са ефективните начини да протегнат ръка един към друг. В резултат Стоян започва да търси път към майка си и с много усилия двамата успяват да намерят общ език помежду си. Сега те споделят повече неща един на друг, случва се да се смеят заедно и с по-голяма лекота да изпълняват общи задачи.

Въпреки видимото подобрение в отношенията между майка и син, работата на специалистите от ЦОП „Св. София“ далеч не е приключила. Те продължават активно да помагат на Николета и Стоян, за да може малкото семейство отново да намери причина за щастие.