Йоан и Елена са отраснали в дом за деца, лишени от родителска грижа. Съдбата преплита пътищата им и те заживяват заедно, готови да създадат семейство, каквото никога не са имали. Разбира се, децата не закъсняват. На бял свят идва първо Стилиян, после и Калоян.

Третото дете поема първата си глътка въздух вкъщи бащата сам изражда бебето, докато дойде линейката. Данаил проплаква за пръв път в бедно, неприветливо жилище, но сред семейство, което е готово да го дари с любов и грижи.

Щастливият татко на трима сина вече крои планове за фамилен футболен отбор и вярва, че момчетата му един ден ще бъдат прочути голмайстори. Така се търкалят дните на щастливото семейство скромно, но изпълнени с мечти и вяра в бъдещето.

Притесненията на родителите идват, когато Данаил става на годинка и три месеца, а още не прохожда. Не казва и думички, само мама и баба понякога. За да може той да навакса в развитието си, в помощ на семейството се включва специалист по Ранна интервенция от фондация За Нашите Деца. Изготвя се програма, която дава насоки на родителите какви грижи да полагат за Данаил, така че той да развие своя потенциал. Семейството следва заръките на специалиста внимателно и с надежда, че момчето им скоро ще тича след топката с братчетата си.

Един ден служебният телефон в Център за обществена подкрепа Св. София звъни сякаш по-различно от друг път. Отсреща е развълнуваният глас на Елена, която съобщава, че Данаил е направил самостоятелно първите си стъпки, а Йоан през смях добавя, че ето така се става футболист.