Петя Яначкова – семеен консултант, старши експерт и Десислава Петкова –социален работник, бяха на разположение на участниците в обучение за кандидат – осиновители, да следват любопитството, страховете, съмненията, тревогите и надеждите им. Освен учене през преживяване, дискусии, споделяния, интерактивни упражнения, атрактивни допълнения и видеофилми, кандидат-осиновителите бяха въведени в осиновителната реалност, чрез директен контакт с реализирана осиновителка, която е била част от такава група за бъдещи родители-осиновители в ЦОП „Света София“. Обучителният курс приключи творчески, с впечатляващ набор от уникални авторски осиновителни истории, споделяме една от тях:

„Имало едно време в една далечна страна един мъж и една жена, които живеели щастливо в малката си спретната къщурка близо до едно езерце. Всяка сутрин жената ставала, приготвяла закуска на мъжа си и го изпращала на работа, а тя се залавяла с къщните задачи и градината! Имали китна и много красива градина, ала тази градина била много специална, защото в нея имало скъпоценни камъни. Семейството обаче уви не било намерило все още такъв камък. Един ден обаче жената поливайки цветята между тях нещо много силно заблестяло и тя видяла скъпоценно камъче, зарадвала се, разплакала се от щастие, не можела да повярва на очите си! Истинско скъпоценно камъче и то нейно! Когато се прибрал у дома, мъжът ѝ гледал и плачел от щастие и казал на жена си през сълзи:

– Мила моя жено, сега трябва да сложиш близо до сърцето си камъчето и да го пазиш! А аз като се връщам от работа ще го изваждаш и ще го почистваме и шлифоваме, за да се превърне в нашият съвършен скъпоценен камък!

Речено- сторено! Жената носела ден и нощ камъчето до сърцето си, а когато мъжа ѝ се връщал от работа той почиствал и заглаждал камъчето!

Те били толкова щастливи, че мечтата им се сбъднала, ала един ден докато жената била в градината покрай нея минал един много интересен човек, който казал, че обикаля света и събира скъпоценни камъни, после ги носи на една друга земя и там има много скъпоценни камъчета! Убедил жената да му даде камъчето, за да го занесе на едно ново и по- хубаво място и обещал, че ще ѝ даде друго!

Жената искала най- доброто за нейното камъче и го дала на интересния човек! Той сложил смирено камъчето в ръка и просто изчезнал в нищото!

Семейството много плакали и страдали по своето камъче, търсили ден и нощ в градинта ново камъче, но така и не намирали!

Един ден странният човек пак дошъл, той не бил забравил обещанието си, въпреки че жената много се съмнявала, че той помни, той държал в ръката си едно бяло, но не блестящо камъче! Тя го погледнала, ала веднага направила сравнение с нейното блестящо камъче… и казала:

 – Това не е като моето камъче, не блести така силно!

Странният човек отговорил:

– Ти никога няма да намериш два еднакви камъка, не търси и не ги сравнявай, грижи се, обичай го, носи го до сърцето си, почиствай го, шлифовай го и ще видиш, че и той ще заблести!

Жената послушала човека, така и направила, сложила бялото камъче до сърцето си, мъжа ѝ си идвал от работа и започвал грижи за камъчето, така и станало, бялото не блестящо камъче след дълги грижи станал блестящ скъпоценен камък!

И така въпреки, че камъчето не било намерено в тяхната градина, то било тяхно! Защото грижите и любовта привързват, а не това дали нещо е твое или не!“