Малкият мистър

февруари 20 2015

Беше слънчев ден в края на месец октомври, привидно спокоен работен ден, когато телефонът в офиса на фондацията позвъня. Беше сигнал от родилно отделение за новородено момченце в риск от изоставяне. Случаят касаеше млада майка на 28 г., родила първото си дете и изпаднала в тежка емоционална криза, сам-сама по коридорите на медицинското заведение. Веднага след като затворих телефона се отправих към болницата, обзета от мисли Боже, какво е станало? Кой така е уплашил бедното момиче? Добре ли е детето?

Пътувам и си мисля: Всяка една от нас може да е на нейното място. Не можем да предвидим неочакваното. Обикновено случаите по превенция на изоставянето от родилно отделение касаят сложни партньорски и семейни отношения, които се отразяват на бъдещето на новороденото дете. От възможността на възрастните да загърбят гордостта, хорското мнение и битовите недоразумения зависи как ще протече животът на едно малко дете, появило се на този свят по желание на същите тези възрастни, които при раждането му не знаят как да постъпят с него.

След като пристигнах до медицинското заведение и прекрачих прага на родилното я видях там седнала сама в столовата, бледа като платно, с очи вперени в пространството. Гледащи, но невиждащи. Приближих се бавно, като се опитвах да се успокоя от цялото бързане до болницата. Седнах до нея тихо. Просто да си помъчим заедно. След като се запознахме с младата майка, тя сама през сълзи сподели, че желае да настани детето в институция, защото не знае как да се грижи за него. Не знам, не знам какво да правя. Как ще се грижа за него? Ще мога ли да му дам всичко, от което има нужда? Той е толкова малък. Роди се по-малък, даже по-рано. Ами ако нещо му се случи? Аз съм сама.

С такива съвсем нормални въпроси за една майка ме заля младото момиче. В последствие сподели, че с бащата на детето са се разделили, когато тя вече е била в напреднала бременност, тъй като той изведнъж й споделил, че не е готов за бащинство, нямал постоянна работа към момента и не можел да ги издържа. Родителите на младата майка също не знаели, че тя е родила преждевременно. Страх я било да им каже, тъй като биха я обвинили, че е родила дете без баща. Боже, какво ще кажат хората, съседите, роднините? Аз живея в малък град, всички се познаваме. Как ще се прибера с дете у дома и то без баща?

Като слушах разказа и съвсем адекватните въпроси, седях и си мислех – коя е застрахована, че няма да изпадне в същото положение? Никоя. На всяка млада жена може да се случи партньорът да остане без работа и да я подтикне към необмислени действия в желанието си да не поема отговорност. Спокойно – казах аз – всичко ще се нареди, ще видиш. Ти се притесняваш за сина си, мислиш го, мислиш за бъдещето му. Вече си майка. Поговорихме надълго и нашироко как да каже на родителите си, как да каже на бащата и как бъдещето на детето й е по-важно от хорското мнение. След това се разделихме с уговорката, че ще ми се обади, след като премисли какво съм казала.

На другия ден тя се свърза с мен и пожела да се видим. Срещнахме се още същия ден, в същата мрачна столова, но младата майка беше променена. Тя ме погледна със същите големи очи, но вече сияещи, някак бляскави. Послушах те, видях го, гушнах го. Та той е прекрасен малък мистър. каза ми тя. След което аз въздъхнах и си казах наум Успяха, свързаха се майка и син.

Стани дарител и създай

Промяната

за децата на България

Дари сега * Присъединете се към нашите дарители като индивидуален даритен или бизнес. Даренията могат да са еднократни или месечни.