Това е историята на едно семейство, което макар и да попада в труден период, не се предава в името на децата.  

Запознайте се с Поля и Росен. Тя е на 32, а той – на 31 година. Живеят заедно във фактическо съжителство – с пет деца, във фургон. Поля и Росен имат сериозни финансови затруднения. Затова и жилищните им условия са такива. Затова и Росица, Иван, Стоянка, Светла и Ганка – техните деца – често стават свидетели на семейни скандали, понякога завършващи с физическа саморазправа. Виковете, шамарите, обидите и злоупотребата с алкохол са ежедневието на Поля и Росен. Често обект на агресията между родителите стават и самите им деца. В един подобен случай свидетели стават съседи, които виждат как родителите удрят едно от децата и веднага подават сигнал. Следва най-страшното. Но често трябва да стигнем до него, до дъното, за да разберем, че е време да изплуваме.  

След подадения сигнал органите за закрила на детето извеждат и петте деца в името на тяхната безопасност, а родителите са съкрушени. В този момент Поля разбира, че е бременна с шестото им общо дете. А мисълта, че останалите пет деца не са си вече у дома, карат двамата родители да вземат категорично решение. Да се променят и да се борят за ново, по-добро за всички начало. Двамата спират да пият и започват да търсят начини да си върнат децата. Поля търси помощ от институциите. Но за съжаление не среща разбиране никъде. Майката се чувства отблъсната и неразбрана. Така минават цели пет години. Пет години на раздяла – между родители и деца. Най-лошото е, че децата също са разделени едно от друго и пръснати из различни краища на България.

Но майката не се отказва. Тя не спира да търси контакт с децата си. Колкото и да е трудно да намери средства да пътува, при всеки удобен момент тя го прави. Когато пътуването е невъзможно, се чуват по телефона. Междувременно, Поля ражда още две деца – Асен и Валя. Поучили се от грешките си, двамата родители даряват с необходимите грижи, внимание и любов Асен и Валя. Сякаш чрез тях търсят прошка от Росица, Иван, Стоянка, Светла и Ганка.  

Всяко от децата среща проблеми с адаптацията към новия си живот и дом. За Росица проблемите са най-големи и сериозни. Тя отказва да се приспособи, постоянно бяга от институциите, забърква се в неприятности и плаши с предизвикателното си поведение. Майка й дава съвети при всяка среща с Росица и я насърчава да бъде търпелива, докато се съберат отново заедно. Опитите на Поля да вразуми момичето се провалят.   

В този тежък момент Поля продължава да търси подкрепа от институциите, но всички нейни опити удрят на камък. За щастие, майката стига до нас – фондация „За Нашите Деца“. Поехме ангажимент към Поля, да направим всичко възможно да помогнем и да я подкрепим. Започнахме срещи и консултации за подобряване на отношенията с всяко от децата. Застанахме плътно зад Поля и й осигурихме максимална професионална подкрепа за преодоляване на трудностите, които срещаше с всяко от децата си.  Едно от най-големите предизвикателства за нея бяха отношенията й с най-голямата й дъщеря – Росица. Още след първата ни среща Росица избяга от новия си дом. Бягството по всяка вероятност е продиктувано от нейното обвинение в палеж. Първото нещо, което направихме, бе заедно с Поля да подадем сигнал за изчезването на момичето в полицията и в отдел „Закрила на детето“. До откриването на Росица давахме кураж и подкрепа на майката. За съжаление Росица бе задържана в ареста за три месеца, докато съдът издаде своето решение относно палежа. Освен с морална и емоционална подкрепа, помогнахме на Поля, като я свързахме адвокат, специализиращ в детското право.  

През този тежък период никой от нас не забрави и за реализацията на голямата мечта на Поля- да се промени, да се превърне в грижовна майка, да намери мястото си в обществото. Успяхме да й помогнем да запише Асен на детска градина и склонихме свекървата да гледа Валя, за да може Поля да ходи на работа. Срещите й с нас бяха ежеседмични, а в по-натоварени моменти и по телефона под формата на консултации и емоционална подкрепа. Заедно обсъждахме стъпките които да предприеме, за  да  си върне децата и какво е нужно да промени, за да бъде по-добра майка. Междувременно Росица бе освободена и Поля успя да я убеди да се тръгне на училище и да посещава психолог. Семейството вече мисли и за нов, истински дом – квартира под наем вместо стария и неудобен фургон. Стъпка по стъпка Поля вижда, че промяната е възможна. С нашата подкрепа и стаената надежда да събере отново семейството си заедно, Поля започва да вярва в по-светлото бъдеще. А дъното, мракът, скандалите и агресията, сред които са живели толкова години, остават в миналото. Защото децата са светлината, която ни води напред.  

Ние от Фондация „За нашите деца“ продължаваме да подкрепяме Поля и вярваме, че за цялото семейство щастието тепърва предстои. Най-важното е, че и Поля вярва в това.  

Поля и семейството й са по-уверени и се справят все по-добре с предизвикателствата, благодарение на подкрепата на екипа на фондация „За Нашите Деца“, но и благодарение на вярата на нашите съмишленици от  The Human Safety Net  и  Дженерали България, които инвестират в развитието на нашите услуги за ранно детско развитие.