Анелия е на 36 години и страда от заболяване на щитовидната жлеза. Докато е бременна с Иван, който вече е на 5 години, се притеснява, че заболяването ще се отрази на плода. Макар че спазва стриктно режима, който лекарите й препоръчват, страховете й се оправдават и детето се ражда с увреждания. Въпреки, че те са незначителни, Иван има нужда от по-специални грижи и внимание.

Бащата, с когото Анелия така и не заживява, дава на Иван единствено името си, след което напуска живота им. Но за щастие те не остават сами. В грижата за Иван помага Петър, бащата на Анелия. Силен и достоен за възхищение мъж, който освен за внука си се е посветил и в грижи за съпругата си, която животът е приковал в инвалиден стол.

В развитието на Иван помагат специалистите от Център за обществена подкрепа Света София, като детето показва силен напредък. Така той дарява семейството си с радост и усмивки.

Въпреки премеждията и ежедневните трудности, Иван се радва на безмерната любов на своите близки, които всеки ден му показват, че именно тя любовта е най-ценната спътница във всеки един човешки живот.