Имало едно време двойка кафяви мечки. Те живеели щастливо в бърлогата си в гората и много се обичали. Един ден мечката казала на мечока: 

– В коремчето ми и в сърцето ми расте мъничко меченце! 

Мечокът много се зарадвал, а скоро усетил, че меченцето расте и в неговото сърце. 

Минало време и дошъл денят, в който малкото мече се родило и излязло от коремчето на мама. Мама Меца и Татко Мечок не можели да спрат да се усмихват, толкова били щастливи. Меченцето растяло бързо, а времето му минавало в игри с горските животни, много сън и вкусните манджички на Татко Мечок.

Една сутрин Мама Меца седнала на дивана с Татко Мечок и малкото мече, защото искала да им каже нещо: 

– Мили мои, имам прекрасна новина – в сърцето ми расте още едно мече! 

Татко Мечок отново преливал от радост и веднага усетил, че меченцето расте и в неговото сърце. Малкото меченце се зарадвало, че ще има друго дете вкъщи, с което да играе, но било малко объркано, защото не разбирало как точно ще се появи това меченце.

Затова мама му обяснила: 

– Всяко мече расте едновременно в едно коремче и в сърцата на родителите си. Понякога се случва да расте в коремчето на друга мечка и затова трябва родителите му да го намерят, за да бъдат заедно. 

Мечето помислило, но пак не му било ясно: 

– А то как ще е сигурно, че вие сте неговите родители? 

– Нали познаваш Мама Котка и двете малки зайчета, които дойдоха да живеят на нашата улица? 

– Да, разбира се! 

– А как разбра, че тя им е майка? 

– Е, много лесно – тя ги обича, грижи се за тях, прегръща ги и понякога малко им се кара, когато не я слушат, както правите и ти и Татко. 

– Точно така и нашето малко меченце ще знае, че ние сме му родители – защото го обичаме безкрайно и искаме да е добре. 

Меченцето се успокоило и вече нямало търпение да си имат бебе мече, с което да играе и което да учи на нови неща. Татко Мечок търсел меченцето из гората, но не можел да го намери.

Един ден видял чучулигата и я помолил да му помогне: 

– Здравей! Моля те, имам нужда от помощ! 

– Здравей, Мечо, какво има? 

– Ще имаме още едно меченце, то вече е пораснало в сърцата ни, но не мога да го намеря, гората е прекалено голяма! Много ми е мъчно! А ти си птица, можеш да литнеш високо с крилете си и да видиш цялата гора.

Ще ми помогнеш ли да го потърся? 

– Разбира се, с радост ще ти помогна да намериш детето си! 

Чучулигата литнала чак до облаците и започнала да оглежда гората. След малко слязла обратно при Мечока. 

– Мечо, открих го! Едно семейство лисици се грижи за него, докато го намерят родителите му! 

Мама и Татко Мечок хукнали към къщата на лисиците, където намерили най-накрая своето меченце. Благодарили на лисиците, че толкова хубаво са го гледали, но вече било време то да бъде със своето собствено семейство. Прибрали се вкъщи и четиримата заживели още по-щастливо от преди. Двете мечета играели по цял ден заедно, обичали се много и все се смеели.

Един ден обаче направили голяма беля и преди да ги хванат мама и тати, се уплашили – ами ако те им се разсърдят и вече не ги обичат и не ги искат? 

Били готови да се разплачат, но родителите им дошли и веднага ги успокоили: 

– Това не може да се случи, вие сте нашите деца! Когато бебето мече се роди, коремчето, в което е израснало, отново става малко. Но сърцата на родителите, в които също е растяло, остават големи. Така че нашите сърца винаги ще са големи колкото две мечета и ние винаги ще ви обичаме! А и всеки прави бели понякога, дори родителите! 

сем. Яневи 

Февруари 2021 г.