Ели и Зори са само на 3 и 5 годинки, а са преживели толкова много. Родени са в много бедно семейство, което не може да се грижи за тях и децата са настанени в социални домове. Съдбата е още по-сурова към тях и поради разликата във възрастта им, сестричките трябва да бъдат разделени в две различни институции кошмар, който изживяват много от децата в домове. Контактът между тях приключва и те не се срещат повече.

Когато фондация За Нашите Деца разбира за тъжната орис на Ели и Зори, веднага впряга всичките си усилия и започва да работи за това сестричките да бъдат отново заедно. Екипът на фондацията среща много трудности, но не се отказва от целите си, защото знае колко силна и важна е сестринската връзка. И резултатите започват да се появяват.

Към щастливата развръзка води стръмна стълба, но екипът ни успява да изкачи първото стъпало. Това е извеждането на Зори от дома и настаняването й в дълготърсеното любящо приемно семейство. За съжаление Ели не може да заживее с нея на този етап, тъй като тя има увреждания и нуждите й са по-специфични, но няма още дълго да живее в изолация.

Зори е щастлива с приемните си родители, това обаче не е достатъчно за екипа на фондацията и усърдната им работа продължава. Притиснати от времето, тъй като Ели расте и й предстои преместване в друг дом, екипът работи неуморно да спаси малкото момиче от поредната институция. След много перипетии и това се случва и фондацията се приближава с още едно стъпало към успеха. Ели вече е в приемно семейство, което я обгрижва, обича и това помага на детето да се адаптира по-бързо.

Но най-голямото щастие за екипа на фондация За Нашите Деца е срещата на двете сестрички. При всяка възможност децата прекарват времето си заедно, а родната им майка ги посещава понякога. Удовлетворението, че те вече се виждат често и отново играят заедно, вдъхва нови сили и енергия в екипа на фондацията и те продължават с общи усилия да вървят към щастливия край Ели и Зори да заживеят под един покрив.