Людмила е майка на две красиви малки момиченца – Валентина и Даниела. И двете са осиновени от Людмила, по-голямата – Валентина, преди 3 години, Даниела – преди няколко месеца. Тя и бащата на двете деца имат опит в осиновяването, последователно са подготвяни за осиновителните процедури, отворени са за сътрудничество със специалисти.

Дни след влизането на второто дете в семейството те се обърнаха към екипа на ЦОП „Св. София“ с молба да ги подкрепим в процеса на адаптация на децата. Причината – опасенията на Людмила, че голямото дете трудно би приело да бъде изместено като „единственото“ от сестричката си. Тя забелязала известно напрежение между Валентина и Даниела.

Двете деца имат обща съдба – след раждането си остават в Дом, и различен късмет. Валентина остава само 5 месеца в институция. Осиновена е от Людмила преди три години и от тогава расте, обградена от любов и внимание, в семейството и сърцата на новите си близки, емоционално свързана е с тях и е като всички други деца без дефицити в развитието си. За разлика от Валя, Даниела остава в Дома над 2 години, заради медицинска история на заболяване, детето е отхвърляно цели три пъти от осиновителни семейства. Четвъртият път късметът е на нейна страна – осиновява я Людмила. Детето влиза в истинско семейство – има си не само мама, но и по-голяма сестричка – Валентина, и баща, който живее с тях на семейни начала.

Предстоеше дълъг период на адаптиране. Даниела, която  идваше  от институционална  грижа, имаше видимо изоставане на ръст и тегло и проявяваше типичните особености в поведението на деца от домовете /прилепчивост, стереотипни  движения/. Очакваше се интегрирането й в семейството да бъде съпроводено със съпротивите на първото, възможни бяха  емоционални кризи във всички  посоки. Нашите  наблюденията върху Даниела бяха за екстровертно, справящо се и адаптивно дете, с положителен емоционален тонус, на фона на интровертността и свенливостта на  първото – Валентина. Това можеше да доведе до различно отношение от страна на възрастните, различни по степен симпатии, завишени изисквания към голямото, снизходително отношение и толериране  на  малкото дете.

Семейството беше включено в програмите „Семейна  подкрепа за сигурна  грижа“  и „Ранна детска интервенция“. По преценка на специалистите в ЦОП чрез различни  игри и подходи започна внимателното въвеждане на двете деца в игрови дейности и теми, за да се улесни общуването и приемането помежду им. С майката бяха проведени обучителни сесии относно развитието и адаптацията на здравото дете, за което няма  пречки да разгърне потенциала си. Даниела и сестричката й станаха част от групата по музикотерапия в ЦОП „Света София“, което подложи на тест способността им да  се  приспособяват поотделно и заедно за кратко в активна среда с конкретна задача, да спазват правила и инструкции, зададени от външен авторитет. Тази възможност,   съчетана с консултативните сесии и окуражаването на майката даде много добър  резултат. Формира се силна емоционална връзка между майката и Даниела, а постепенно и между двете сестрички, които вече общуват по-добре и си играят заедно.

4 месеца след влизането си в семейството, Даниела изглежда като щастливо домашно дете, настоятелно търси майка си и спокойно изследва пространството на територията на ЦОП „Св. София‘.

А ние от ЦОП „Св. София“ оставаме на разположение на семейството, и ще го подкрепяме винаги когато има необходимост.