Петя е борбена като родителите си и будна, като голяма част от връстниците си. Но, Петя се ражда по-различна от тях. Нейната история ни даде ценни уроци – за вярата, за подкрепата, за надеждата, за чудото, което не се случва изведнъж, а малко по малко, стъпка по стъпка.  

Петя се ражда с вродено заболяване на храносмилателния тракт. Всяка поета глътка мляко за нея е неистова трудност, болестта довежда и до значително забавяне на нейното развитие. Още с установяването за проблема семейството й получава първия урок от Петя -не се предавай, бори се всички сили за здравето и щастието на любим човек. Така започва голямата борба за близките на Петя. За Петя. Те намират специалист, който да отстрани проблема в храносмилателния тракт. Операцията протича успешно, но с това борбата не спира, тепърва предстоят още уроци, които да бъдат научени. Заради лечението, интервенцията и бавното възстановяване следва и по-бавно развитие в двигателните умения на Петя.  Това стечение на обстоятелствата още по-силно активизира силите, търпението, любовта и всеотдайните грижи на всички у дома. Те се свързват със специалистите от “Ранно детско развитие“ към ЦОП „За деца и родители“ в Пловдив. Те съставят план за нейното развитие, с помощта на който да наваксат изоставането, да развият пълноценно мускулатурата й и тя да догони останалите деца и да расте щастлива и безгрижна.  

Родителите получават безрезервната подкрепа на екипа от професионалисти, а Петя е поверена на специализираните грижи на кинезитерапевта  Петър Кожухаров. Петър е от онези специалисти, за които работата с деца е мисия, той посвещава часове наред първо да научи Петя да се обръща по коремче. Макар тя вече да е на 5 месеца, това движение за нея е тежко и болезнено.  Регулярните срещи с кинезитерапевта и стриктно следване на програмата за развитие дават своите резултати. Следват уроци по стабилност в седнало положение и пълзене. Въпреки че всяко ново движение е усвоено месеци по-късно, отколкото връстниците й го правят, Петя напредва като истински герой под наблюдението и грижите на Петър Кожухаров.  

Голямата цел е малкото момиченце да проходи. Навреме. И нашите специалисти я постигат. На една година и един месец Петя успява да ходи самостоятелно, доста по-рано от много нейни връстници днес. 

Кинезитерапевтичните грижи ще продължат, докато детето навърши година и половина, за да гарантират правилното и увереното й прохождане.   

Връщайки се назад, към началото на тази история ние възрастните, специалистите, служителите на фондацията, родителите й осъзнаваме колко много можем да постигнем заедно. Дори когато нещата изглеждат непосилни или когато нямаме сили да продължим напред-  една детска усмивка, една приятелски подадена ръка и едно търпеливо майчино сърце, могат да ни вдъхновят да постигнем невъзможното!