Христина е 12-годишно момиче, което расте щастливо с майка си Дияна и биологичния си баща Иван. Родителите й живеят на семейни начала и заедно отглеждат детето си до смъртта на майката през лятото на 2016 г. Дияна е вдовица, от брака с починалия си съпруг има две деца – на 24 и 25 години. По силата на закона детето носи имената на починалия съпруг на майка си, а не на своя биологичен баща. И макар, че Иван е полагал грижи за дъщеря си, заедно с нейната майка, полубратът на Христина по майчина линия настоява да се грижи за момичето и не позволява то да се среща с баща си. В малкия апартамент на своя полубрат, в който живеят прекалено много хора, детето изпитва дискомфорт поради липсата на достатъчно лично пространство.

Невъзможността да се грижи за отглеждането, възпитанието и обучението на детето си, накарала Иван да потърси съдействие от социалните служби, от където той беше насочен към нашия Център за обществена подкрепа „Св. София“ за оценка на капацитета и обследване на емоционалната връзка между него и детето.

В продължение на 3 месеца нашият екип проведе редица психологически сесии с Иван и Христина, за да установим дали действително двамата имат емоционална връзка помежду си. Върнахме ги назад във времето, към хубавите им общи спомени преди смъртта на Дияна. Проведохме редица упражнения и индивидуални сесии с бащата и детето и установихме, че между двамата има стабилна емоционална връзка. Това се потвърди от множеството разкази на двамата, изпълнени с позитивни спомени и взаимното им желание отново да живеят заедно. Констатирахме, че Иван наистина е полагал грижи за своята дъщеря от нейното раждане и препоръчахме на социалните служби да разрешат двамата да заживеят заедно.

Месец по-късно щастливият баща с радост ни съобщи, че изготвеният от нас доклад е взет предвид и Христина вече живее при него. Сега момичето е по-спокойно и в по-добро психическо състояние, а външният му вид е значително подобрен. Таткото се справя с отглеждането на детето си, полага адекватни грижи за него.

Ние продължаваме да подкрепяме семейството, за да преодолее преживените травми от смъртта на майката на Христина и раздялата между баща и дъщеря, оставили своя траен отпечатък.

Убедени сме, че със силната обич и привързаност помежду си, Христина и татко ще се преборят с всички предизвикателства и трудности по пътя си.