Bulgarian 56 Peaks Challenge е първото предизвикателство на Тони Макмъри в България. Идеята му е да събере средства за каузите на фондация „За нашите деца“ с благотворително изкачване на 56 върха над 2500 м.
Покоряването на първия връх се случва на 14 май 2022 г. – в компанията на приятели, колеги на Тони и членове на фондацията. Останалите 55 върха ще бъдат изкачени на етапи в следващите няколко години.
„Давам си сметка, че последните години са били много трудни за фондацията. Пандемията се е отразила пряко на работата на благотворителните организации и семействата, които те подкрепят. С предизвикателството си за покоряване на върхове си поставям две цели – да помогна за фондацията да се говори повече и да съберем средства, за да продължават да подкрепят децата на България. Много благодаря на всички, които ще се включат! Тръгваме нагоре!“ – Тони Макмъри.
…………………………………………………………………………….
Тони Макмъри е британец, живее в България от почти 4 години.
През последните 15 години е събрал повече от 100 000 долара в Обединеното кралство. Организирал е и е участвал в различни благотворителни кампании – от маратони, каякинг по реки, колоездене и изкачване на планини.
Тони се мести в България през юни 2018 г. със съпругата си Шарън. От тогава е изпълнителен директор на Ingram Micro Bulgaria и управлява екип от повече от 1200 души
Дарете чрез platformata.bg
„Този първи връх щеше да бъде един от по-лесните и така се оказа. Въпреки дъжда, градушката и участъците със сняг, имахме късмет да има много слаб вятър и температурата остана над нулата. Пристигайки на върха, прегърнах всичките си 4-ма мои колеги алпинисти, тъй като мащабът на това, което бях тръгнал да правя, започна да ми просветва. Изкачването на 56-те най-високи българси върха, всички над 2500 м наистина започна! Нямаше връщане назад сега, моята нагласа беше на правилното място и тялото ми през следващите месеци ще трябва да се укрепи, ако искам да успея в целта си! За да мога да повиша информираността и да набера необходимите средства за избраната от мен кауза - фондация „За Нашите Деца“.
Любовта ми към България със сигурност нарасна през последните 4 години и днес само още повече затвърди тази привързаност, тъй като изживях красотата на открито и ще продължа да го правя през следващите 16 месеца, докато тече това приключение.
Очаквайте подробности за следващите върхове, които ще бъдат изкачени някъде в началото на юли – не се колебайте да дойдете и да се присъедините към нас, ако вашият график го позволява!" - Тони
"Този 2ри връх отново беше избран заради относително лесния му достъп. Мартин го избра разумно, тъй като лекота на изкачването позволи на по-голям брой хора да се присъединят към нас в тези ранни летни месеци. Не бяхме разочаровани, тъй като към нас се присъединиха хора, които бяха разбрали за предизвикателството през LinkedIn, колега член на борда на Amcham, колега, чиято майка беше в града и промени плановете си, бивш член на финансовия екип, нашият директор по човешките ресурси, двама нови членове на екипа на Ingram, единият от които доведе своя четирикрак приятел! Кучето Лиса осигури страхотна енергия и забавление горе по хребетите!
Докато се изкачвахме към върха, изброихме всяко от 7-те езера и след това един по един тръгнахме към спускащите се облаци. За щастие, когато достигнахме до Отовишкия връх, 2696 м, мъглата се разсея и хладът внезапно ни напусна, оставяйки място за топлота и удовлетвореност.
Първият връх през май (Белмекен) беше студен и само с няколко присъстващи. Вторият беше изпълнен със слънце, страхотни дискусии със стари и нови приятели и ме отведе в една прекрасна част от България. Повишаването на осведомеността и набирането на така необходимите средства за фондация „За нашите деца“ винаги са били приоритет номер едно… Чувствам се щастлив, че това предизвикателство, като допълнителен бонус, се провежда на фона на невероятните пейзажи на България!" - Тони
"3-тото изкачване беше в ден, по-студен ден от предишната седмица, но за щастие без дъжд. Гледката към 7-те Рилски езера беше впечатляваща, както винаги, особено за тези, които я виждат за първи път. Няколко нови колеги от Ingram се присъединиха към групата, за което съм благодарен. Някои от тях бяха видели постовете в социалните мрежи, а други просто имаха свободен ден и искаха да се присъединят към забавлението и да помогнат за повишаване на осведомеността за тази важна кауза. Мартин свърши страхотна работа, избирайки по-малко познат маршрут, който ни върна обратно, пресичайки реки и горски пътеки." - Тони
„Това щеше да бъде първият ни дълъг уикенд от предизвикателството и се оказа труден, но възнаграждаващ. Тръгнахме в 19:30 в петък вечерта и пристигнахме с фенерчета и тежко натоварени раници на Страшното езеро (2465 м) малко след 23.30 ч. На сутринта се събудихме с прекрасна гледка към Рила планина, а също и с домашно приготвени палачинки (благодаря на Петър) и наденички – всичко това под зоркото око на нашия главен готвач, Георги. Теренът беше много по-каменист и пресечен, а височината много по-стръмна и опасна от предишните 3 върха, които бяхме изминали. Ето защо това направи уикенда най-възнаграждаващият досега в стремежа ни към 56-те върха!" - Тони
Историята продължава на следващия връх.
„Бяхме планирали да изкачим цели 11 нови върха през 3-те дни, но за всеки, който живее в и около западната част на България, знаете, че дъждът „в стил Армагедон“ удари зле района миналия уикенд. Поради комбинацията от влошено време и опасен терен, плановете ни приключиха рано." - Тони
Историята продължава на следващия връх.
„Спуснахме се към заслона Български алпийски клуб и отбивката в посока хижа Мальовица. Всички бяхме единодушни, че това е най-разумното решение – някой друг ден ще се върнем, за да превземем другите върхове!“ - Тони
Историята продължава на следващия връх.
„Остават още 49 върха и 14 месеца, за да ги изкачим! Елате и се присъединете към нас в това пътешествие през най-красивите гледки, които България може да предложи! И подкрепете страхотна кауза, докато го правите.“ - Тони
"След няколко неуспешни опита по-рано през годината, беше страхотно да постигнем първите си 3 върха за 2023 г. в средата на август. Беше необходимо ранно начало, тъй като първите няколко часа към нашите върхове включваха много стръмни изкачвания с редовни спирания за почивка." - Тони
Историята продължава на следващия връх.
"Въпреки че имаше малко слънце, боговете на времето бяха благосклонни към нас този уикенд и нямаше дъжд. Планът ни беше да вземем поне 5 върха този уикенд, но както при всички подобни пътувания в планината, трябва да се научим да се адаптираме." - Тони
Историята продължава на следващия връх.
"Някои логистични предизвикателства ни накараха да променим подхода си и решихме да съкратим пътуването през уикенда само до един ден за катерене в събота. Така успяхме да покорим 8, 9 и 10ти връх от предизвикателството" - Тони
"С втория ни уикенд в планината целяхме да достигнем до още няколко върха. Станахме рано и със стомах, пълен с препечени филийки, тръгнахме в 8:00 сутринта за нашия дълъг 10-часов преход." - Тони
Историята продължава на следващия връх.
"Групата премина от височина 2000 метра до над 2700 метра и покорихме 4 върха заедно с едно прекрасно куче."
Историята продължава на следващия връх.
"Краят на първия ден беше белязан от гръмотевици и светкавици, а вечерта прекарахме сред други алпинисти в хижата" - Тони
Историята продължава на следващия връх.
"На следващата сутрин към нас се присъедини 7-ми алпинист и тръгнахме в 9:00 сутринта за още 10-часов ден, който включваше повече технически маршрути и налагаше да използваме повече ръцете и коленете си, за да стигнем до върховете." - Тони
Историята продължава на следващия връх.
"Много възнаграждаващ уикенд, страхотна компания, незабравими гледки." - Тони
Историята продължава на следващия връх.
"Удовлетворени от това, че покорихме и 16тия от 56те върха от предизвикателството. Предстоят още изкачвания през октомври." - Тони
"Събота рано сутринта поехме нагоре покрай хижа Мальовица и се отправихме към заслон Орловец. След като оставихме нашите палатки, спални чували и храна, продължихме бавно към първия ни връх за уикенда и за мнозина нашето първо преживяване при спускане с въже. Злия зъб беше лично предизвикателство за много от нас. Със силни мерки за безопасност, Мартин и Веси успяха да изкачат и спуснат 9 от нас в продължение на 5 часа чрез „осигуряване. Това беше най-трудният връх до момента!" - Тони
"Много по-лесен за преодоляване беше 18-тия връх - Орловец. След това се върнахме надолу към заслона, където се подготвихме за спане под звездите, както и за гощавка с пилешко и говеждо месо, приготвена от Георги. За тези, които не са спали под звездите в българските планини, Млечният път грееше ярко над нас и звездите се виждаха както на небето, така и в очите ни!" - Тони
"Неделя стартира късно за всички нас. Връх Ловница беше сравнително лесен, както и връх Камилата." - Тони
"Този последен връх за деня трябва да е любимата ми снимка от върховете досега! Страхотна панорамна гледка и екипът позира като за „професионална фотосесия“ 😊" - Тони
"Събота – алармата звънна в 3.45 сутринта и потеглихме към Рила. Това изкачваше трябваше да бъде първото ми използване на снежни обувки, но те не бяха необходими през този първи ден, въпреки дълбокия сняг и гъстата гориста местност. Успешно изкачихме 21вия връх от предизвикателството - Суха вапа, 2639 м. и се върнахме обратно в нашата къща за гости за заслужен горещ душ и страхотна традиционна българска храна" - Тони
"Неделя – днес беше денят, в който един от моите „девет живота" (като котките) щеше да ми помогне да се прибера! След кратък преход, бързо преминахме към бавното и дълго изкачване на планината. С малко нервно безпокойство близо до върха, Георги продължи напред и начерта маршрут, който щеше да гарантира, че ще останем на земята, избягвайки опасните места с потенциал за лавини. Допълнителното тежко усилие си струваше, тъй като изкачихме връх Овчарец на 2775 м, и след това тръгнахме надолу, като взехме съдбовното решение да поемем по по-директен маршрут! С всеки изминал час напредвахме, докато се изкачвахме нагоре и надолу следвайки дърветата, преди да се усетим, тъмнината беше настъпила и температурата спадна. С 6 часа закъснение пристигнахме в колата в 23.30, измръзнали до кости и потеглихме за София." - Тони
"Този уикенд се оказа най-продуктивният досега по отношение на изкачени върхове (цели 9). За да постигнем това, трябваше да наемем малка къща за една нощ близо до началото на изкачването, за да можем да започнем рано, да се върнем късно и след това да тръгнем отново рано в неделя сутринта." - Тони
"Нашата награда този уикенд беше Малъовица, един от най-известните върхове в България, който не успяхме да достигнем предишни два пъти поради лошо време." - Тони
"Алармата се включи в 3.30 сутринта, когато потеглихме с две коли от София към Пирин планина. Отидохме до хижа Вихрен около 7.30 и се отправихме към толкова върхове, колкото ни позволяват краката и слънчевата светлина. Направихме кратка спирка на нашия първи връх Хвойнати, където беше направена официалната снимка с мен и двама нови алпинисти в групата, Даяна и Поли." - Тони
"Към 13:00 ч. стигнахме до нашата награда за деня величествения Вихрен, вторият по височина връх в България и едно от най-емблематичните изкачвания в страната" - Тони
"Всеки връх в Пирин е впечатляващ. Кутело 1 и Кутело 2 доказаха това, а Вихрен остана неизменно зад гърба ни, където и да погледнем. Някои от групата избраха да отделят време, за да прекосят Кончето, хребет с ръб на нож над 2800 м, свързващ върховете в този район на Пирин." Тони
"Докато навлизаме във втората половина на 2024 г., с гордост мога да кажа, че вече сме на 35 върха от 56 и сме на път да спазим крайния си срок следващата година за завършване на 56-ия връх - Мусала, в четвъртък, 4 септември 2025 г." - Тони
"Този път бяхме с най-голямата си група досега – 14 души – включително четирима за първи път: Петя, Веселина, Лудвиг и Жулиен. Това беше и дебютът на новите ни тениски „Bulgarian 56 Peaks Challenge“, всяка яркосиня екипировка с QR код за тези, които се интересуват да научат повече за нашето пътуване (имахме поне 3 запитвания през уикенда)." - Тони
"След сравнително късно тръгване от София около 7:00 сутринта, бяхме на път да изминем и трите върха до ранния следобед. По-голямата група създаде условия за страхотни разговори, обмен на идеи и припомняне, че това пътуване не е само достигане до върховете, а до повишаване на осведомеността за нашата благотворителна кауза, за изграждане на социални връзки и споделяне на любовта ни към природата." - Тони
"Изкачването на този връх беше толкова предизвикателно, че действително само коза би се осмелила да пресече такъв терен! Времето беше мъгливо, за съжаление скривайки обичайно зашеметяващите гледки към Рила планина, но Алекс поддържаше духа висок, като споделяше любимия си чай, което се превърна в утешителна традиция на тези дълги преходи." - Тони
"Неделната сутрин ни посрещна с ярко синьо небе, задавайки идеалния тон за предстоящия ден. Започнахме с обилна закуска от сухти със сирене, традиционно българско ястие, което ни даде нужния заряд, за да тръгнем по планините. Въпреки че наклонът беше по-малко предизвикателен от предишния ден, ни очакваше по-дълъг преход, който ни държеше на крака през по-голямата част от деня. При достигането на върха бяхме възнаградени със спиращи дъха гледки към цялата шир на Рила планина, с величествената Мусала, издигаща се високо в далечината — нашата крайна цел за 4 септември следващата година!" - Тони
"Полежан (2852 м) беше по-високият и труден от двата върха, които изкачихме този ден. Дълъг участък от стръмно катерене през сняг и лед направи котките задължителни, изисквайки както концентрация, така и издръжливост. Далеч долу по пистите си проправяха път скиори и сноубордисти, а над нас безкрайно се простираше величествената панорама на Пирин планина. България в целия си блясък, в един наистина грандиозен зимен ден." - Тони
"Безбог (2645 м) е по-нисък и далеч по-популярен, често посещаван от туристи поради достъпността си. Макар и по-лесен, той все пак ни награди с едни от най-спиращите дъха гледки в България. Когато достигнахме върха, ни застигна неочаквана гледка - огромен кръст, лежащ на земята. Поразителен и ироничен контраст, като се има предвид, че Безбог се превежда като „безбожен“. Напомняне, че планините пазят собствени истории и мистерии." - Тони
"Този връх се превърна в нещо, което може да се опише само като истинско зимно предизвикателство. Докато времето под 1000 метра оставаше сравнително меко, нещата се промениха драстично с изкачването ни. Над 2000 метра пред нас се простираха снежни полета, а когато сутрешното слънце огря ледените повърхности, скалите станаха коварно хлъзгави. Дълбокият, мек сняг правеше всяка стъпка несигурна, изпитвайки както равновесието, така и решителността ни." - Тони
"Планът за този уикенд ни отведе обратно към суровата красота на Пирин планина, където са струпани повечето от останалите ни върхове. Използвайки Добринище за база, тръгнахме преди зазоряване, нетърпеливи да се възползваме максимално от деня. До средата на сутринта бяхме достигнали вече връх 44 – Възела (2620 м)." - Тони
"След Възела продължихме към връх 45 – Опрен (2655 м), прекосявайки хребети, назъбени камъни и тишина. Въпреки че често бяха пренебрегвани в полза на пиринските гиганти като Вихрен, и двата върха възнаградиха ранния ни старт със спиращи дъха гледки към северната част на планината." - Тони
"Третият ни връх за деня, връх 46 – Голям Типик (2654 м), ни възнагради с разкошни гледки и почти пълно уединение. С по-малко катерачи, на снимките ни от върха често сме само ние – или нашите телефони. По някакъв начин това направи тези изкачвания още по-лично." - Тони
"Неделята започна с поредно ранно начало. Върнахме се в хижа Вихрен и се отправихме към връх 47 – Муратов (2669 м), чийто остър гранитен силует се врязваше в сутрешното небе, отразявайки величието на самия Вихрен." - Тони
"Директен траверс ни отведе до последния ни връх за уикенда: връх 48 – Дончови караули (2649 м). С езерото Муратово и блестящите Бъндеришки езера отдолу, това беше перфектният завършек на уикенд с пет върха – тих, мощен и незабравим." - Тони
"Приключението този уикенд започна в петък вечерта на 13 юни – когато основният екип реши да се отправи към Пирин планина една нощ по-рано от планираното. С все по-отдалечените и взискателни върхове, всеки час дневна светлина е от значение. В 6:00 сутринта на 14 юни четирима от нас тръгнахме от 1925 м надморска височина. Пътеката напред блестеше от сняг и лед – най-малко любимата ми комбинация без котки. Към 7:30 слънцето вече жареше, докато се изкачвахме към облаците. В 10:20 ч. сутринта достигнахме връх 49 – Валявишка чука (2652 м)." - Тони
"Само час по-късно, достигнахме и неговия близнак: връх 50 – Валявишки чукар (2670 м). Оттам се спуснахме към едно от бижутата на Пирин – Тевно езеро, където щяхме да отседнем в легендарната хижа „Тевно езеро“." - Тони
"След кратка почивка, се върнахме обратно и изкачихме връх 51 – Момин двор (2722 м), най-високият връх за деня. На връщане спряхме при впечатляващия метален православен кръст, известна гледка както към Тевно езеро, така и към Валявишките езера – момент на тишина." - Тони
"15 юни беше без съмнение най-трудният. Бяхме вече трети ден в планината, с минимален сън, "подкрепени" от домашно приготвеното българско вино на Иван и изправени пред едно от най-стръмните изкачвания на предизвикателството досега. Но с окуражаване от Георги и малко кураж, преборих умората и мъглата. Най-накрая застанахме на връх 52 – Каменишка кукла (2717 м). Само двамата над облаците – нямаше нужда от много думи." - Тони
"След солиден сън на хижа Яворов, в 5:00 вече бяхме тръгнали към върховете. С температури, достигащи 30°C, се изправихме пред най-голямото еднодневно изкачване от цялото предизвикателство – над 1400 м и близо 18 км изминати. До 9:00 сутринта вече бяхме изкачили 1000 м и достигнахме връх 53 – Резложки Суходол (2728 м). Върхът предлагаше разкошни гледки към Разложката котловина – вдъхновяващо напомняне за мащабите на природата." - Тони
"По-малко от час по-късно, вече бяхме изкачили и връх 54 – Баюви дупки (2825 м), един от най-драматичните и изолирани върхове на Пирин. Неговите назъбени варовикови склонове се спускат в обширен кръг отдолу. Бяхме сами на върха – само вятърът, билото и нарастващата емоция." - Тони
"Накрая изкачихме връх 55 – Бански суходол (2884 м). Екипът ме поздрави с прегръдки и поздравления за пътешествието, продължило повече от три години. Като специална изненада, Георги ми подаде бутилка пенливо вино, за да отпразнувам на върха – емоционален момент, заснет на видео (вижте моя LinkedIn за пълния клип), за да отбележим предпоследния връх." - Тони
"Планината е смиряваща, по философски начин, ще ви помогне да начертаете нови житейски перспективи. Колкото по-високо се изкачвате в планината, толкова повече я оценявате. Когато прекарвам време в планината, се наслаждавам на невероятно спокойствие. Вслушването в тишината е уникално усещане за хармония, което определено всеки трябва да изпита. Не е необходимо да сте опитен планинар, за да се присъедините към нас в нашето начинание и да изпитате очевидните ползи от преходите. Като повечето хора аз също съм загрижен за климатичните промени и социалните неравенства. Благодарение на инициативата на Тони и упоритата работа на Фондацията, рядко може да има по-добра възможност за съчетаване на двете."
"Вдъхновенa съм да участвам в предизвикателството да изкачим 56 български върха, защото за мен то е символ на силата на човешкия дух. Точно както човек може да изкачи планината стъпка по стъпка, така и подкрепата за кауза, в която вярва, може да доведе до качествени резултати чрез последователни, малки усилия. А към каква по-голяма цел можем да се стремим от това да гарантираме благополучието на нашите деца? Те са нашето бъдеще!"
"Присъединяването към предизвикателството Bulgarian 56 Peaks Challenge ми донесе много преживявания - срещнах много нови хора, някои от тях вече са ми приятели, преминахме през много приключения заедно. По-важно от приятно прекараното време е, че инициативата е за набиране на средства и повишаване на информираността за каузите на фондация „За Нашите Деца“. Занимавам се професионално с комуникация вече 20+ години и знам колко е важно да се споделят идеи и да се привличат съмишленици, с които да бъдат реализирани. Вярвам, че малките стъпки водят до големи промени. Независимо дали човек реши да се включи в подобно предизвикателство, да дарява месечно за кауза или просто да помогне на съсед или на непознат на улицата, всички ние можем да бъдем по-добри всеки ден."
"Планините са великолепни, мощни и вдъхновяващи – затова обичаме да ги изкачваме и покоряваме. Децата са уязвими, незащитени и невинни – затова трябва да се грижим и да ги защитаваме. И двете са силно уязвими в днешно време – планините заради безотговорното ни отношение към майката природа и околната среда, а децата заради средата и условията за живот, които създаваме за тях. Няма по-добър начин да бъда част от решението и на двете като предизвикателството Bulgarian 56 Peaks Challenge и затова съм толкова развълнуван да бъда част от този страхотен проект!"
"Нищо не те кара да се чувстваш по-смирен от планината и това да се вгледаш в две невинни детски очи. Емоцията да предизвикаш себе си, да изпиташ възможностите и волята си, да изстрадаш качването до планинския връх, за да усетиш благодарността и чувство за удовлетворение на него може да се сравни само с това да виждаш как едно дете се смее, прави първите си крачки или спи спокойно.
Благодарна и горда съм да бъда част от това невероятно приключение и благородна кауза. Ако човек иска да промени света трябва да започне от себе си, а точно това прави Тони и страхотните хора, които вдъхновява."
"Вярвам, че грижата за децата - най-уязвимите членове на нашето общество - е от изключителна важност. Затова се включих в каузата на Тони Макмъри, чиято мисия вдъхновява и обединява хора с общи ценности. С моя опит и умения в планината успявам да допринасям по нестандартен начин - като разпространявам посланието на инициативата сред повече хора, достигайки до места, където помощта и вдъхновението често закъсняват. А най-хубавото е, че в този процес се съчетава полезното с приятното - докато помагаме, се забавляваме, учим се един от друг и изграждаме истинска общност. По този път не само че давам, но и получавам - срещам се със страхотни хора и съмишленици, с които заедно правим промяната възможна."
"Присъединих се към Тони през август 2023 за връх номер 11. Първоначално, за мен това беше възможност да комбинирам ходене по често на планина и опита да го направя с някаква по-голяма идея. Днес 31 върха по-късно и над 95% присъствие, мога да кажа че постигнах много повече от първоначалната си цел. От отговорност, към взаимопомагане и нови приятели, през непланирани препятствия и много усилия, до безценни усещания и невероятни спомени. Този проект се превърна в много повече отколко съм си мислел, той стана част от мен. Осъзнавам силата на благотворителните действия, те променят животи завинаги. Ще завърша с един цитат, който резонира с моето преживяване: "Ако помогнеш на някого да изкачи планината, ще осъзнаеш, че и ти си достигнал върха й!"
"Първоначално се включих в предизвикателството, привлечен от идеята да изкача всички върхове над 2000 м – особено онези, които остават скрити извън популярните маршрути, и да помогна на Тони в организирането на преходите. С времето разбрах, че зад тази инициатива стои много по-голяма кауза – подкрепа за децата, които са най-чистата и уязвима част от обществото ни. Срещата с Тони, и самото преживяване ме вдъхновиха истински и ми дадоха нови гледни точки. С хората, които се присъединиха по пътя, създадох ценни приятелства и усещането, че правим нещо смислено заедно."